Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 105

— Значи ще направим по един чудесен скок! Всички!

Очите му потънаха в очите на Дребосъка и в този поглед имаше всичко — спомени, съжаление, обещание. И едно ясно послание: този път няма шега!

И Уили го долови. Отправи изпълнени с копнеж очи към Индиана и тъжно си помисли: ех, Инди, колко хубаво можеше да бъде! После хвърли отчаян поглед към Дребосъка и видя как кракът му бавно и почти незабележимо се увива около едно свободно висящо въже. Окаменяла от ужас и едновременно с това страшно развълнувана, Уили тайно направи същото — бавно и внимателно уви около китката си висящото наблизо въже.

Изгубил търпение, Мола Рам гневно изкрещя:

— Върни ми камъните!

— Мола Рам, скоро ще се срещнеш със своята Кали — спокойно отвърна Инди, после замахна със сабята и изкрещя: — В ада!

Острието разсече едното от прокъсаните носещи въжета и мостчето силно се наклони. Двама от войниците паднаха и изчезнаха в пропастта с отчаяни писъци. Останалите панически хукнаха обратно към скалите. Но нямаха шанс, тъй като Инди разсече и второто въже, мостът за част от секундата се задържа неподвижно във въздуха, после бързо пропадна.

С предсмъртни викове на ужас войниците изчезнаха в стометровата пропаст. Малцина от тях успяха да се хванат за разкъсаните краища на въжетата, рязко политнали към скалите.

Откъм страната, на която увисна Инди, паднаха трима индийци. Когато разполовеният мост се удари в скалата, върху него имаше шестима — най-отгоре, само на метър-два от началото му, висеше Мола Рам, под него — Уили, Дребосъка и един войник, още един войник и на самия му край, лудо въртящ се сред порой от падащи камъни, Индиана.

Уили и Дребосъка се наместиха в предварително приготвените примки и замряха на място. Същото направиха и останалите, сякаш им трябваше време да осъзнаят, че още са сред живите. Леко полюшвани от вятъра, те чакаха да видят дали въжетата ще издържат.

Пръв се окопити Мола Рам и бързо запълзя нагоре. На метър от спасителната скала обаче ръката му улови изгнила дъска, тя се пречупи надве и той полетя надолу. Бясно размахвайки ръце и крака, жрецът все пак успя да се докопа до едно от въжетата, плъзна се между Уили и Дребосъка и остана там, задъхан и примрял от ужас. При падането си блъсна единия от войниците и нещастникът изчезна в бездната със сърцераздирателен писък.

Въжетата се разклатиха.

После опит за изкачване предприе Инди. Пропълзя край другия войник, който стискаше конвулсивно въжетата и беше затворил очи от ужас, сграбчи краката на Мола Рам и опита да го хвърли в бездната. Но фанатичният старец здраво го ритна в лицето и бързо се заизкачва нагоре.

Инди го последва и скоро отново докопа глезена му. Завъртя се рязко, дръпна го с все сили и жрецът се свлече до него. Побеснели от ярост, двамата започнаха битка на живот и смърт.

Инди се приведе и заби юмрук в челюстта на Мола Рам. Онзи му отвърна със силен удар с коляно, притисна с лакът шията му и насочи ръка към откритите му гърди.

— Господи! — извика над тях Уили. — Пази сърцето си! Пази сърцето си, Инди!