Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 104

Инди спря, обзет от несигурност.

— Внимавай зад теб! — викна пронизително Уили и той рязко се извъртя.

От тунела зад него изскочиха още войници. Погледна отново напред и видя, че двама от тугите, заловили приятелите му, предпазливо пристъпват по мостчето.

Спрял безпомощно насред люлеещите се летвички, Индиана гледаше пълзящите към него войници, гъмжащото от разгневени крокодили ждрело в краката си, ясното небе отгоре.

Положението бе почти безнадеждно. Но Индиана Джоунс никога нямаше да се предаде!

Сякаш в потвърждение на мислите му откъм пропастта се надигна вятър. На края на мостчето се появи Върховния жрец Мола Рам. Облечен в религиозните си одежди, той се усмихваше като човек, който държи всички козове. Зад него Уили и Дребосъка се мятаха в ръцете на войниците.

Силно залюлян от извилия вятър, Инди се вкопчи във въжетата и кресна на жреца:

— Пусни приятелите ми!

Мола Рам извика нещо на хинди и войниците в двата края на мостчето запълзяха към американеца.

— Внимавай! — предупреди го отново Индиана.

— Не си в положение да издаваш заповеди, доктор Джоунс! — язвително отбеляза жрецът.

— Искаш си камъните, нали? — извика в отговор Индиана и попипа чантата на гърба си. — Ако не махнеш войниците от моста и не освободиш приятелите ми, камъните отиват долу!

— Пусни ги, доктор Джоунс — отвърна спокойно Мола Рам. — Лесно ще ги извадим. Но теб никой няма да те измъкне. — После се обърна към войниците и извика: — Йане!

Подчинявайки се на повелителния му жест, униформените индийци отново запълзяха към нещастника на паянтовото мостче.

Защо всичко трябва да става с толкова усилия, запита се безмълвно Инди, после решително стовари острието на сабята върху едното от носещите въжета. Мостчето силно се разклати, а въжето бавно започна да се прокъсва. Войниците замръзнаха по местата си.

Мола Рам кимна одобрително.

— Впечатляващо, доктор Джоунс — подвикна той. — Но не вярвам, че си решил да се самоубиеш.

Направи нов знак с ръка и войниците отново запълзяха към Индиана. Неохотата им беше вече съвсем явна.

Инди вдигна сабята, но този път посече другото въже. То също започна да се прокъсва — нишка по нишка, подобно механизма на адска машина.

Мостчето отново се разклати и войниците заковаха на място, люшкани от поривите на вятъра.

Усмивката на Мола Рам се стопи. Изблъска Уили и Дребосъка пред себе си, измъкна нож и ги принуди да вървят по мостчето. Притисна острието в гърба на Уили и извика:

— С теб ще умрат и твоите приятели!

Индиана хвърли поглед към войниците в двата края на моста, премести очи върху Уили и Дребосъка, спрели на два-три метра от спасителната скала, върху Мола Рам, решително опрял нож в гърба на момичето. После погледна към така желаната равнина, към синьото небе. След това пое дъх и дръзко извика: