Читать «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)» онлайн - страница 103

Стъпка по стъпка двамата поеха по провисналото над бездната мостче, внимателно избягвайки видимо прогнилите летвички. През цялото време бяха принудени да стискат въжения парапет, тъй като нестабилната конструкция се люлееше доста силно под напора на вятъра, а и неприятно подскачаше нагоре-надолу под тежестта им. Дребосъка отправи една безмълвна, но гореща молитва до Фенг-по, Повелителката на ветровете, да отиде да си играе някъде другаде.

Това беше най-дългата и най-бавна разходка в живота на Уили.

Инди най-сетне успя да се добере до подножието на мостчето. Спря да си поеме дъх и се обърна да погледне Уили и Дребосъка, които напредваха внимателно към отсрещната страна. Май ще трябва да ги изчака, защото тежестта на тялото му положително ще разклати още повече мостчето.

Зад гърба му внезапно долетя шум от стъпки, той се прилепи към скалата до изхода на тунела и измъкна камшика от пояса си. В следващия миг се появиха двама войници туги. Камшикът на Инди изплющя и приличащите на тънки змийчета езици се увиха около врата на първия. Той рязко се дръпна назад и препъна другия. Понечи да се изправи, но Инди го посрещна със силен ритник в главата.

Вторият надзирател успя да измъкне огромната си сабя и я вдигна високо над глава. Инди пъргаво приклекна и заби юмрук в стомаха му. Онзи се преви от болка, а Инди светкавично посегна към сабята на проснатия в несвяст надзирател. Дръпна я и се претърколи встрани тъкмо навреме, за да избегне опасния удар на разярения войник. Скочи и се обърна с лице към врага си. Със саби в ръце, двамата бяха готови за смъртоносен дуел.

Инди изведнъж осъзна, че изобщо не познава този вид саби. Изви плоското и обсипано с инкрустации острие, после го размаха нагоре-надолу, опитвайки се да открие най-подходящия начин за неговото използуване. Войникът насреща му нададе дрезгав вик.

Решил, че това е знак за началото на двубоя, Инди също изрева нечленоразделно и вдигна сабята.

Битката започна. Очевидно добър фехтовчик, индиецът яростно атакуваше и от остриетата на сабите захвърчаха искри. Инди се задоволяваше да блокира святкащото насреща му оръжие, а умът му трескаво търсеше начин да елиминира предимството на противника. Откри го съвсем естествено — в един момент, избягнал поредната атака на освирепелия индиец, той пусна сабята, сграбчи го през кръста и двамата се затъркаляха по стръмния склон. Сипеят свършваше в леко издигната скала. Когато вкопчените един в друг мъже стигнаха там, съдбата се оказа благосклонна към Инди и той се озова върху своя противник. Без да се колебае нито секунда, се възползува от предимството си — грабна сабята на индиеца, изпусната при падането, и го халоса с дръжката в челюстта. Двубоят приключи.

Инди се надигна и хукна обратно към моста, без да изпуска сабята от ръце. Уили и Дребосъка бяха почти стигнали отсрещния край. Той погледна към тях и стъпи върху люлеещите се въжета.

Вървеше бързо, придържайки се към нестабилните парапети. На всеки две-три крачки някоя от изгнилите летвички се чупеше под тежестта му и той увисваше на ръце. Гледаше надолу, насочил цялото си внимание към прогнилите дъски. Беше точно по средата, когато до слуха му долетя вик и той вдигна глава. В другия край на мостчето се бяха струпали войници от охраната на храма, които издърпаха Уили и Дребосъка на скалата. Двамата се съпротивляваха, но войниците бяха много и с лекота ги укротиха.