Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 106

Слим пожела да узнае къде отива.

— В Джеферсън — отвърна шофьорът. — Искате ли да ви взема?

Слим кимна.

— Ще ти дам някой и друг долар — рече той лаконично. — Тя е уморена.

Шофьорът отвори вратата.

— Разбира се. Качвайте се. Къде искате да отидете?

Слим отвърна, че Джеферсън е добре, а може и по-нататък. Той се качи пръв и седна до шофьора. Мис Бландиш седна до Слим, който гледаше да я прикрива с тялото си.

— Джим О’Кийк, това съм аз — представи се шофьорът, като освободи спирачката. — Току-що се връщам от един превоз. Търговията върви страшно зле. За втори път се връщам празен.

Камионът беше лек и малко подскачаше по пътя. Слим се загледа напред и остави Кийк да говори. Той продължи, но забеляза, че Слим не казва нищо.

— Жена ти ли е това? — попита той.

— Какво, по дяволите, те засяга? — озъби му се Слим с разкривено лице. Гласът на този селяндур започваше да му дотяга.

Кийк погледна изненадано и си затвори устата. Продължиха да пътуват в мълчание. Но Кийк не можеше да стои дълго така. Наведе се и включи радиото.

— Сам го монтирах — рече гордо той. — Страшно удобно при дълги превози. Без него колко пъти щях да заспя!

Радиото изпращя и издаде тънък звук. Някой свиреше на акордеон. Музиката звучеше тъжно.

— Не е ли чудесно? — обади се Кийк.

Слим не каза нищо. Извади си часовника и го погледна.

— В колко часа ще сме в Джеферсън?

— След около осем часа — отвърна Кийк.

Слим изсумтя и отново потъна в мълчание.

Радиото изведнъж изпращя отново и заработи. „Внимание! Важно съобщение. Полицията търси Слим Грисън. Предполага се, че се е насочил към Канзас. С него има още един мъж, дребен, може би момче. Грисън се търси заради отвличането на дъщерята на Джон Бландиш, а също и заради тройно убийство на хора от съперническа банда. За последен път е видян да шофира един малък форд с регистрационен номер ХХХ42. Описанието на престъпника е следното…“ Гласът продължи с пълното описание на Слим. „Полицията счита, че е възможно спътникът на Грисън да е изчезналото момиче, облечено като мъж. Предупреждаваме ви, че този човек е опасен. Не се опитвайте да го задържите по никакъв начин. Незабавно съобщете в полицията, ако смятате, че сте го видели. Моля внимавайте за всеки, който отговаря на това описание…“ Слим се протегна и изключи радиото. Кийк не каза нищо, но изведнъж изгуби червеникавия си тен. Слим го погледна изпод вежди.

— Не спирай!

— Разбира се — каза Кийк.

Пътуването продължи.

В един и тридесет след полунощ Бренан все още седеше в кабинета си. На масата пред него бе разстлана едромащабна карта. Шапката му бе килната на тила, а дребните му жълти зъби стискаха влажна, отдавна забравена пура. Наблизо седеше Фенър, прилепил телефонната слушалка до ухото си. Бренан каза:

— Тоя тип започва да откача.

Зад вратата се показа главата на полицай.

— Мистър Бландиш иска да влезе за малко.

Бренан вдигна поглед раздразнено, но Фенър му кимна.

— Добре, дай го насам.

Джон Бландиш влезе. Лицето му се бе съсухрило от изтощение.