Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 107

— Имате ли да ми съобщите нещо, джентълмени? — попита направо той.

Фенър остави слушалката.

— До утре ще ги хванем.

Бренан сложи дебел пръст върху картата.

— Тоя тип все пак оставя следи след себе си — каза той. Бландиш се наведе над рамото му и погледна картата с късогледите си очи. — Тръгна оттука с две от моите момчета по петите си: Единият от тях спукал гума. Слим успял да бутне другия в канавката. Луда, убийствена скорост. Моето момче било ударено зле. Оттам Слим е отишъл в тоя малък, затънтен град. Телефонирал и шерифът говорил с него. Знаеш ги тия шерифи от малките градчета — подозирал кой е той, но не рискувал престрелка. Преди това Слим е спрял две жени, взел колата им и което е по-важно, задигнал роклята на едната от тях. Шерифът ми съобщи, че с него е имало жена. Мислим, че това трябва да е дъщеря ти. Продължил нататък по този планински път тука, изтърсил откраднатата кола в пропастта и тръгнал пеша. Един шофьор на камион съобщава, че го е закарал до Джеферсън. Оставил ги е в края на града. Мисля, че шофьорът е късметлия, щом е останал жив. Грисън, изглежда, губи склонността си към убийства. Всички пътища от Джеферсън са под наблюдение. Толкова гъста мрежа от постове има, че и муха не може да премине през нея. Скоро ще го пипнат.

Бландиш седна. Прокара уморено ръка по очите си.

— Добра работа сте свършили.

Бренан сви масивните си рамене.

— Изкарай тези негодници на открито и после е лесно. Ние направо тръгваме за Джеферсън.

— Аз ще дойда с вас — каза Бландиш и се изправи.

Фенър се приближи до него.

— За теб ще бъде по-добре да останеш тук — каза той. — Ще има битка. Грисън няма да се остави да го пипнем жив. Тези гангстери винаги се бият, когато са натясно. Джеферсън страшно ще се заинтересува от този случай, а ти май ще искаш малко спокойствие, когато дъщеря ти се върне. Предлагам да намериш стаи в някой хотел и да ме чакаш да я доведа. Иначе пресата или Бог знае кой ще вдигнат врява около теб.

Бландиш се поколеба.

— Аз искам дъщеря си — каза той накрая.

Фенър кимна с разбиране.

— Разбира се — съгласи се той, — но ако помислиш само за момент, ще видиш, че това, което ти предлагам, не е лошо. Твоята дъщеря е преживяла лоши работи и ние по-добре можем да я измъкнем без много шум, отколкото ти. Освен това тя може да поиска да се усамоти за час-два, преди да види семейството си. — Фенър произнесе това, като гледаше в пода.

Бландиш го погледна рязко.

— Не знам какво искаш да кажеш.

Фенър вдигна рамене.

— И аз самият не знам — отвърна той кратко. — Просто имам предчувствие, това е.

Бландиш се замисли за миг.

— Много добре — каза той. — Ти ще я доведеш при мен колкото може по-скоро.

— Бъди сигурен — кимна Фенър.

Бландиш се поколеба, сякаш искаше да каже още нещо, но се обърна към вратата.

— Уверен съм, че ще направите всичко възможно.

Бренан нетърпеливо кимна.

— Работата е в кърпа вързана — той се обърна въпросително към Фенър, когато Бландиш излезе. — Какво кроиш?

Фенър седна на ръба на бюрото и заклати крака.

— Това момиче е в ръцете на онези главорези от четири месеца — изрече бавно той. — Виждал си снимката й, нали? Е, няма защо да ти казвам, че е нещо повече от красавица. Има си всичко за една хубава кукла. Ти достатъчно си се блъскал насам-натам, за да знаеш какво са й направили тези бандити през това време. Това момиче няма да се зарадва, като я открием — сигурно ще бъде леко побъркана. Давал ли си си някога труд да прочетеш досието на Грисън? То се знае, че си го чел, е, какво очакваш от такъв негодник? Не е ли бил в дранголника по две обвинения за насилие над деца. Защо не се отделя той от нея през цялото време? Защо не й е прерязал гърлото и не я е хвърлил във водата? Задавал ли си си някога тоя въпрос? В досието му не пише да се е мъкнел след жени, но си е създал лошо име с малките момиченца. Това трябва да ти говори нещо. Мисля, че това момиче Бландиш е прекарало ужасно там.