Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 108

Бренан изруга под носа си.

— И така, виждаш, че не съм сбъркал много, като казах, че тя ще поиска да се усамоти за няколко часа, преди да се срещне със своя старец.

Бренан се изправи на крака.

— Хайде да отиваме в Джеферсън и да чакаме там. По дяволите, какъв случай само е този!

Вратата рязко се отвори и полицаят влезе. Изглеждаше развълнуван.

— Току-що се получи съобщение по телефона — докладва той. — Грисън и момичето са открити в една ферма близо до Джеферсън. Фермерът е забелязал Грисън да влиза в един от плевниците му. Незабавно ни телефонира. Няма съмнение, че това е Грисън.

Бренан започна да дава разпореждания, а Фенър грабна слушалката и се обади на Пола.

— Слушай, Пола, открили са момичето близо до Джеферсън. Да. Това, изглежда, е краят на историята. Искам да отидеш там колкото може по-бързо. Искам да отидеш в хотел „Бонам“ и да наемеш стая на последния етаж. Кажи им, че искам обслужване без шум. Качи храна и пиене там, и много цветя. Ще доведа момичето. Тръгвай, сестричке. Вземи самолет… по-бързо!

Той остави слушалката и събра картата. Огледа малкия кабинет с невиждащи очи, зает с мислите си. „За това момиче щеше да е далеч по-добре, ако беше умряло“, каза си наум той.

Бренан вече бе излязъл от стаята и Фенър го последва тичешком.

Слим се стресна и се събуди. Съзнанието му моментално се проясни. Измъкна пистолета си от кобура. Лежеше в тъмнината и напрегнато се ослушваше. Миризмата на плевник му бе непозната и за момент трябваше да помисли в тъмното къде се намира. Чу шумолене в сламата и насочи предпазливо пистолета си в тази посока. Лежеше на една страна, неподвижен, втренчен в гъстия мрак. Едно леко писукане го успокои и той отново се отпусна на дъските. Усети, че нещо леко го гложди отвътре — силен глад. Щракна малкото си джобно фенерче и обходи с яркия му лъч помещението. Мис Бландиш лежеше, свита на сламата, недалеч от него, потънала в тежък сън. Роклята й бе набрана нагоре. Слим видя дългите й стройни крака, мярна му се и част от бельото. Лицето й бе зацапано от сълзи и бледо.

От твърдите дъски го боляха костите. Лежеше точно върху капака на отвора, през който се слизаше в плевника. В сеновала нямаше прозорец. Докато лежеше там, никой не можеше да влезе, нито тя можеше да избяга, без да го събуди. Изправи се вдървено на крака, издърпа наръч слама от един куп в ъгъла и я разстла върху капака. Легна отново, като се нагласи удобно. Горе беше горещо и задушно и го караше на сън. Погледна мис Бландиш още веднъж и след това се излегна.