Читать «Няма орхидеи за мис Бландиш» онлайн - страница 104

— По-нататък ще спрем и ще я облечеш.

Тя не отговори. Една миля по-надолу той спря колата.

— Облечи я! Каза й Слим.

Тя съблече дрехите на Роко в колата и навлече роклята презглава. Стоеше й добре. Слим сгъна ненужния костюм и го напъха под задната седалка. Съвсем скоро трябваше да смени колата. Тези жени щяха да се раз квичат, като мине някой, а това можеше да стане всеки момент.

Той навлезе в един малък град и спря пред пощата. Обърна се към мис Бландиш.

— Ти стой тук. Аз отивам да позвъня. Стой тука, разбираш ли? И не започвай с разни глупости. Вече е късно за това.

Слим влезе в кабината. Никой наоколо не го погледна. Бяха дребни риби, просто селяндури. Позвъни на Пийт. Пийт беше нервен.

— Нищо не мога да направя за теб — каза възбудено той. — Полицията е по петите ти. Всички ченгета те търсят. Бяха и тука. Много си опасен за мен, Слим. Знаеш, че бих ти помогнал, ако можех, ама по-добре стой настрана от Канзас.

Слим затвори и остана пред телефона, като ругаеше. Не знаеше къде да отиде. Изведнъж се почувства като в капан и започна отново да се поти. Излезе на улицата и рязко спря. Един възрастен мъж се бе надвесил в колата и говореше на мис Бландиш. Слим се поколеба за момент, след това плъзна ръка под сакото си и поразхлаби пистолета. Възрастният мъж почувства, че го гледат и се изправи. Обърна се така, че Слим да го види добре. Слим забеляза, че на сакото му имаше значка на шериф. Мъжът не изглеждаше особено разговорлив, но Слим бе нервен.

— Какво има? — попита той с ръка под сакото си. Шерифът го погледна с любопитство.

— Казвам на дамата, че не може да се паркира тука.

Слим заяви, че не е знаел това.

— Ще тръгвам — добави той и се приближи към колата с вдървени стъпки. Шерифът като че ли изгаряше от любопитство.

— Какво й има? — прошепна той на Слим. — Откачена или какво?

— Да-а — отвърна Слим, като се спря за миг, — не й обръщайте внимание… загуби майка си и затова е така.

Мис Бландиш бе скрила лицето си в ръце. Шерифът наду едрите си бузи.

— Накара ме да се чудя — рече той. На Слим му се щеше да го прати по дяволите. — Накъде отиваш човече?

Слим отвърна „Канзас“ и влезе в колата. Шерифът продължаваше да се блещи след тях. Колата потегли спокойно надолу по улицата. Когато излезе извън града, Слим увеличи скоростта. През цялото време си мислеше, че новината за смяната на колата се е разпространила вече. Ченгетата ще търсят тази малка черна кола, както бяха търсили другата. Веднъж като тръгнеш да бягаш, полицията се втурва по петите ти и не изостава. Арестуването ти е просто въпрос на време. Слим не хранеше никакви илюзии. Преди да те пипнат обаче, има шанс да застреляш другия. Повече му се щеше да си разменя куршуми с някого, отколкото да бяга ей така. Ако знаеше къде отива, нямаше да му пука толкова, но той не знаеше къде, по дяволите, да отиде. Просто чувстваше, че трябва да продължава, за да бъде с една крачка пред ченгетата. Бяха го принудили да бяга, а умът му не можеше да измисли нищо.

Пътят започна да се изкачва. Излизаше от гората и се насочваше към хълмовете. Планинският път се виеше с неочаквани резки, остри завои. Кракът му непрекъснато натискаше педала и той се носеше нагоре, вкопчен в кормилото.