Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 9

Реших да претърся апартамента й. Когато бях криминален репортер ме обучиха да оглеждам домове така, че въобще да не си личи. Беше си дълга и досадна работа, но някак си чувствах, че ще даде резултат.

Проверих стаите внимателно и прецизно. Абсолютно всичко, дори развинтвах лампите, гледах завесите, вдигах килимите, залепях уши на пода.

В спалнята намерих малка дупка под една разклатена дъска. Беше очевидно, че нещо е било скрито тук, но вече го нямаше. В банята открих осем на брой пет паундови банкноти навити около тоалетната хартия. В дневната, в рамката на една картина видях още осем пет паундови банкноти. На дъното на една кутия за крем намерих един пръстен с диаманти. Изглеждаше ценен, изработен от платина. Не го бях виждал. Странни места да си държи човек нещата.

Отидох в кухнята и след мъчително претърсване от пакета брашно извадих един плик. Почистих го и прочетох адреса върху него, изписан с големия, разкривен почерк на Нета:

Мис Ани Скот

Бевърли

Лейкхам, Съсекс

Дали тази беше сестра й? Чудех се, стиснал в ръка писмото. Беше пълно и тежко.

Цялата тая работа ми изглеждаше странна. Не беше лесно, доста подозрително. Не знаех какво изобщо да си мисля. .

Като приключих с кухнята без да намеря нищо друго интересно, се върнах обратно в дневната.

Подредих върху масата всички неща, които бях открил. Пистолет Лугер, пръстен, шестнайсет банкноти по пет паунда и писмото, адресирано до Ани Скот.

Защо ще се самоубива едно момиче щом притежава осемдесет паунда и пръстен с диаманти? Какви други проблеми освен пари ще принудят Нета да извърши това? Не можах да измисля нищо толкова важно. Всъщност вече бях абсолютно сигурен, че Нета не се е самоубила. Убийство? Добре, щом не самоубийство, значи е било убийство. Не би било нещастен случай. Те не стават просто така.

Запалих една цигара и се замислих. Трябваше да обсъдя това с полицията. Помнех инспектор Коридън от Скотланд Ярд. Бяхме се сближили, когато бях тук. Той ме вземаше с него, когато преследваше дребни престъпници, и от материалите, които събрах с негова помощ излезе доста добра статия в „Съботни вечерни новини“.

Точно Коридън ми трябваше сега и аз веднага грабнах телефона.

След малко Коридън се обади.

Припомних му кой съм, той се сети.

— Радвам се да те чуя отново, Хармас — каза той. — Имаш късмет, че ме хвана. Точно си тръгвах.

— Бързаш ли? — попитах и си погледнах часовника. Беше почти девет.

— Да, ще се прибирам. Нещо спешно ли?

— По-скоро интересно — отвърнах аз. — Бих искал твоя съвет и може би помощта ти. За едно момиче, Нета Скот, самоубило се оная нощ.