Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 5

— Зарежи пиесата на Оскар Уайлд — бях нетърпелив. — Казваш, че Нета Скот е умряла? Той поклати глава и се усмихна:

— Тъжно, нали? Толкова апетитно момиче; красиво, прекрасно, нежно тяло; толкова жизнена, а сега какво — храна за мишките. Смъртта е жестока везна, а? — въздъхна тежко.

— Как се случи? — попитах. Идеше ми да скоча, да го сграбча за дебелия врат и да му изкарам целия въздух.

— Собственоръчно — изрече траурно. — Шокираща история. Полицаи търчаха нагоре, надолу, линейка... доктори... Мисис Крокет пищеше... оная дебела кучка от долния етаж злорадстваше... тълпа на улицата, надяваща се да види останките,... много, много противно. После мирис на газ — къщата не можа да се проветри цял ден. Ужасна работа, бейби, истинска трагедия.

— Искаш да кажеш, че се е отровила с газ? — потреперах.

— Точно тъй, горкото агънце. Запечатаха стаята, но печката продължаваше да бълва газ. Никога няма да мога да си купя скоч отново, без да се сетя за нея. — Думите му бяха като безшумно бучене, някак си интимни и потайни. Постоянната му усмивка ме тревожеше много.

— Разбрах — обърнах се.

Добре, значи беше така. Изведнъж се почувствах празен и безкрайно тъжен и ми се повдигаше.

Помислих си: Ако ме беше изчакала само един ден, Нета, щяхме заедно да се изправим пред каквото и да беше това и да го преживеем.

— Благодаря — казах на вратата.

— Не ми благодари, бейби — той се надигна от стола и ме изпрати до стълбите. — Добре е да знам, че съм направил малка услуга, пък било то и за лоша вест. Виждам, че си шокиран, но ще ти мине. Многото работа е най-добрия лекар. Не беше ли казал Байрон „Заетите нямат време за сълзи“? Вероятно ти не харесваш Байрон, а?

Аз се бях втренчил в него, без да го виждам, без да го чувам. От дълбините на миналото чух гласа на Нета: „Така глупакът се уби. Той не разбра същността на това, което щеше да му се случи. Каквото и да правя, аз винаги ще съм готова да си платя. Никога няма да се отметна — никога.“

Беше казала това една вечер, след като беше прочела за милионер, който спекулирал на борсата и когато трябвало да си плати за това, си пръснал мозъка. Помня как Нета гледаше, когато го разказваше и почувствах ледени тръпки по лицето си. Имаше нещо нередно тук. Нета никога не би се самоубила.

Нахлупих си шапката още по-ниско към носа, бръкнах в джоба си за цигари и му предложих кутията.

— Защо го е направила?

— Аз съм Джулиъс Коул — рече перкото и взе цигара с мърлявите си пръсти, — Приятел ли си й?

Кимнах.

— Познавах я преди няколко години — запалих му цигарата и после моята.

Той се усмихна.

— Тя се е интересувала от американец — каза като на себе си. — И естествено при нейните форми американец също би я харесал — той премигна. — Интересно, колко ли точно момичета са изнасилвани от американските войници, докато са били тук? Трябва да направя статистика — той повдигна широките си отпуснати рамена — Може пък само да си пропилея времето — допълни той, поклащайки глава.

. — Как се случи? — попитах остро.

— Искаш да кажеш защо го е направила — нежно ме поправи. Отново сви рамена. Коприненият му халат прошумоля — Мистерия, бейби. Никакъв знак... пет паунда в чантата й... ядене в хладилника... няма любовни писма... кой знае — повдигна вежди и се захили. — Сигурно е била и бременна.