Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 24

„МИСТЕРИОЗЕН ПОЖАР В МОРГАТА ХОРШАМ“

Няколко реда описваха, че в дванадесет часа предната нощ е станал пожар в моргата Хоршам и усилията на отряда пожарогасители се оказали неуспешни. Сградата е изцяло разрушена и трима полицаи, които са били вътре са се отървали по чудо.

Захвърлих вестника, грабнах телефона и поръчах да ме свържат с Коридън. Казаха, че бил извън града.

Скочих от леглото, завлякох се до банята и взех един душ. Избръснах се, отидох в спалнята и се облякох. През цялото време мислех.

Някой извън сцената контролираше тази постановка, също както кукловода дърпа конците. Който и да беше, трябваше да бъде спрян. Ако Коридън не беше достатъчно умен да го стори, щях да се опитам аз. До сега, аз стоях настрани като заинтересуван наблюдател. Но вече щях да поема по-активна роля в тази работа.

Реших да дам първо още един шанс на Коридън. Помолих пак да ме свържат с него в полицията в Хоршам. След известно бавене, ме свързаха.

— Там ли е инспектор Коридън? — попитах аз.

Един момент, сър — ми отговори някакъв глас. Коридън се обади.

— Моля? — каза той. — Какво има? — звучеше като лъв, на който някой му омита обяда.

— Здравей — казах. — Съвестта ти се обажда от хотел „Савой“. Какво имаш за тази сутрин?

— По дяволите, не ме притеснявай сега, Хармас — отвърна той. — Зает съм.

— А кога не си? — попитах. — Има малка сладка статийка в днешния вестник. На какво прилича Ани Скот сега? Добре изпечена ли е или препечена?

— Знам какво си мислиш — каза грубо. — Но не е нищо такова. Тези глупаци тук складирали бензина си навсякъде и авария в електрическата система е причинила пожара. Добре, че няма следи от палежи, въпреки че е изключено каквото и да е съвпадение. Тялото е станало на пепел. За щастие обаче беше идентифицирано официално, така че няма да има проблеми за поставяне причините за смъртта й. Сега чу подробностите, и за бога, затваряй телефона и ме остави да си върша работата.

— Не прекъсвай, Коридън. Аз не съм съгласен с тази история — казах бързо. — Съвпаденията да вървят по дяволите. Виж, аз мисля...

— Достатъчно, Хармас — той ме отсече. — Чакат ме за разговор.

И затвори.

Аз тряснах слушалката, избрах четири думи от най-мръсния си речник, казах ги и се почувствах по-добре. Замислих се. Ще влезна в тази история с двата крака и с дявола дори.

Слязох долу и привиках портиера.

— Братле, я ми кажи откъде да си наема добър частен детектив?

За момент той ме изгледа учудено, после пак си стана перфектния безизразен служител.

— Разбира се, сър — той отиде до бюрото си. — Имам адреса на Дж. Б. Мериуедър. Беше някога главен инспектор на Скотланд Ярд.

— Идеално — казах аз и се разделих с две банкноти. Той ми извика и такси.

Намерих офисът на Мериуедър на последния етаж на масивна сграда, обърната към не много привлекателната част на Темза.

Мериуедър беше нисък и дебел; лицето му с цвят на черница, покрито с множество тънички вени. Малките му очички бяха влажни и бялото около тях жълтееше. Дългият нос му придаваше вид на амбулантен търговец и сигурно би му помогнал в тази област. Не бях много впечатлен от него, но както бях разбрал, колкото по-невзрачен е частният детектив, толкова по-добри резултати дава.