Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 22

Коридън се почеса по брадата.

— Съмнявам се — каза. — Атърли си е заминал за Щатите преди повече от месец.

— А да, бях забравил — приближих се до бюрото под прозореца. — Е, предполагам го издирвате?

Отворих вратичката на бюрото и надникнах вътре. Нямаше листи, нито писма. Беше изчистено всичко.

— Сигурно е разтребила тук, преди да си посегне — отбелязах аз. — Някъде да видя писма или хартии? Той поклати отрицателно глава.

— Значи няма с какво да сравним почеркът от бележката?

— Скъпи приятелю,... — започна малко язвително.

— Забрави — прекъснах го. — Аз съм подозрителна натура. Намери ли нещо интересно?

— Нищо — отговори кратко и присви очи. — Претърсих основно. Нищо свързано с фалшивите облигации, пръстена с камъни и другите неща. Жалко, че те разочаровам.

— Ще го преживея — казах аз. — Дай ми малко време. А някакви копринени чорапи?

— Не съм търсил — той отстъпи назад. — Имам по-важни работи.

— Нека да погледнем — продължих. — Имам едно наум за тях. Къде е спалнята?

— Виж сега, Хармас, това вече е прекалено. Пуснах те вътре...

— За бога, заради себе си, ако не заради мен се успокой — потупах го по ръката. — Какво лошо в това да погледна? Нета имаше копринени чорапи и те изчезнаха. Ани може също да е имала и още да са тук. Нека само огледаме.

Той ми хвърли отегчен поглед и се обърна към вратата.

— Стой тук — каза и се заизкачва по стълбите. Аз го следвах.

— Може да се нуждаеш от мен. Винаги е добре да има свидетел.

Той влезе в малка, но луксозно обзаведена спалня, веднага се запъти към шкафчетата и зарови сред бельо, блузки и шалчета.

— Пипаш тези работи като женен мъж — отворих гардероба и се забих в него. Имаше само две рокли и някакъв костюм на закачалките. — Май не е имала много дрехи. Вероятно не е могла да се сдобие с купони или как смяташ, дали е била нудист?

Начумери се и каза:

— Тук няма чорапи.

— Никакви?

— Не.

— Моята теория за нудизма ще излезе вярна, а? Може да ти харесва да извъртиш по друг начин нещата с твоя пъргав и бърз ум. Аз обаче ще продължа да човъркам докато разбера, защо нито едно от тези две момичета няма чорапи у тях.

— Накъде по дяволите биеш? — Коридън избухна. — Ти, с твоите евтини булевардни романи! За кого се мислиш — за Пери Мейсън?

— Не ми говори, че четеш криминални романи — казах изненадан. — Добре, и какво сега?

— Чакам линейката — каза Коридън, слизайки надолу. — Тялото ще бъде откарано в моргата Хоршам и аутопсията ще бъде направена там. Не очаквам нещо друго да се разкрие. Толкова е ясно.

— Наистина ли смяташ, че като е научила за Нета е решила да я последва?

— Защо не — отговори той. — Би се изненадал да разбереш колко самоубийства стават в едно семейство. Водим специална статистика за това.

— Бях забравил, че следвате само правила — му отвърнах. — Каква беше идеята да ме държиш настрани, докато душите тук?

— Слушай, Хармас, нямаш никаква проклета работа тук. Тук си заради търпението ми. — Коридън се ядоса. — Това е сериозна работа и досадници не ми трябват.

— Да ме наричаш досадник е опашата лъжа, както че работиш — казах отчаяно. — Но няма значение. Аз се оттеглям. Както и да е, благодаря за помощта ти.