Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 26

Стана от стола и си оправи вратовръзката.

— Какво предлагате да направя, за да Ви помогна? — изрече предпазливо.

Оставих портфейла настрани. За него все едно, че тъмен облак засенчи слънцето.

— Искам някой да разследва в Лейкхам — аз казах. — Искам да разбера всичко за онази жена, мисис Брамби, а също и за Ани Скот.

Лицето му светна очевидно.

— Добре, това е нещо, с което ще успеем да се справим — рече той и бегло погледна цигарите на бюрото. — Ако не възразявате...

— Вземете си — насърчих го аз.

Запали още една цигара и стана по-сърдечен.

— Да, убеден съм, че ще можем да Ви помогнем — продължи и изпусна дима. — Имам един отличен сътрудник, много дискретен. Мога да му възложа тази работа — очите му се затвориха за миг. — Не е нашата обичайна практика. Може би, хм, може да струва малко повече.

— Ще платя добре, ако получа резултати — отговорих аз. — Какви са Вашите условия?

— Ъ — ъ, да видим сега. Десет лири на седмица плюс три на ден за разходи? — погледна ме обнадеждено и зарея поглед след това.

— За толкова бих наел самия Шерлок Холмс — казах и наистина го мислех.

Мистър Мериуедър се подсмихна, сложи ръка на устата си и изглеждаше объркан.

— Скъпи са времената, в които живеем — въздъхна и разтърси глава.

Бях доволен, че не му разказах за нападението върху мен, или за оня, дето ме следеше. Сигурно би прибавил и пари за опасностите към сметката.,

— Добре — казах и повдигнах рамена. — Само искам резултати.

Преброих тридесет и една лири на бюрото му.

— Това е за първата седмица. Съберете всичко за Ани Скот, наблюдавайте мисис Брамби и дома й. Искам да знам кой влиза и излиза оттам, какво прави и защо го прави.

— Това наистина е работа на полицията — той прибра парите в чекмеджето и го заключи. — Кой движи случая?

— Инспектор Коридън — му отговорих.

Лицето му потъмня.

— О, този ли? — каза и се намръщи. — Един от умниците. Не бих го държал и ден по мое време. Знам го — галеника на Шефа.

Като че се затвори в себе си, мрачен и кисел.

— Добре, няма да се изненадам, ако открием повече от него. Привърженик съм на старите методи. Полицейската работа е деветдесет процента търпение и десет — късмет. Тези нови научни методи направо могат да те подлудят.

Покашлях се и се изправих.

— Надявам се, че ще се чуем скоро. И запомни: няма резултати, няма и повече пари.

Кимна и се усмихна неловко:

— Така е, мистър Хармас. Обичам да работя с бизнесмени. Винаги знаят как да се разберем.

В този момент вратата се отвори и един дребничък и слаб мъж се намуши в стаята. Беше одърпан, на средна възраст, определено тъжна гледка. Наболите му мустачки бяха пожълтели от никотин, влажните му очи се втренчиха в мен като на изплашен заек.

— А, пристигаш в най-подходящия момент — каза Мериуедър и потърка ръце. После се обърна към мен. — Това е Хенри Литълджонс, който лично ще работи по Вашето дело.

Представи го така, сякаш нисичкият беше Фило Ванс, Ник Чарлз и Пери Мейсън събрани на едно.