Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 23

Изгледа ме втренчено да види дали се шегувам, реши, че да и стисна устни.

— Добре де, това беше всичко за гледане. По-добре да се махаш, преди да дойде линейката.

— Да, тръгвам си — казах аз на вратата. — Не те интересува моята версия за втората смърт, нали?

— Ни най-малко — твърдо кимна.

— Много жалко. Мислех, че ще ти помогна да се добереш до истината. Предполагам, че ще охраняваш трупа този път? Не искаш да откраднат и него, нали?

— О, глупости — каза троснато. — Нищо такова няма да се случи. Но ще взема предпазни мерки въпреки всичко.

— Много странно, точно така го определям — усмихнах му се и отворих вратата. — До скоро — продължих и го оставих.

Намигнах на полицая на външната врата, качих се в Буика и потеглих. Много неща имах да премислям, и не знаех откъде да започна. Нямаше да е лоша идея да поговоря с мисис Брамби. Това изглеждаше добра стартова позиция.

Знаех, че къщата й не е далече, защото Берт, полицаят, я доведе само за минути. Не исках Коридън да знае какво мисля да правя и затова паркирах Буика зад един гъсталак и се върнах пеша. За късмет, срещнах един селянин, който ми показа къщата на мисис Брамби. Беше малка и порутена, с буренясала градина.

Минах по пътечката и почуках на вратата. Чак след третия път чух стъпки отвътре. След секунда пред мен застана мисис Брамби. Отблизо приличаше на полу-циганка. Беше много мургава и черните й очи бяха като два влажни камъка.

— Какво търсиш? — попита с пресипнал глас като грачене на гарга.

— Аз съм журналист, мисис Брамби — казах и повдигнах шапката си. Надявах се, че ще оцени добрите маниери — Искам да Ви задам няколко въпроса за мис Скот. Видяхте тялото преди малко. Абсолютно ли сте убедена, че е на мис Скот?

Присви очи и каза:

— Естествено, беше мис Скот — и тръгна да затваря вратата. — Не знам за какво говорите. Както и да е, няма да отговарям на никакви въпроси. Изчезвайте!

— Мога да направя живота Ви по-сигурен — веднага изстрелях другия номер. — Искам историята на това самоубийство и моят вестник щедро ще се отблагодари.

— Ти и твоя вестник вървете по дяволите — яростно се развика, тръшна вратата, но не можа да я затвори, защото предвидливо бях промушил крак.

— Сега бъдете мила — усмихнах се през едва отворената врата. — Кой е този Питър, за когото разказахте на инспектора? Къде да го намеря?

Тя внезапно отвори вратата, сложи ръка на гърдите ми и ме блъсна. Беше така неочаквано, че залитнах назад, изгубих равновесие и се проснах по гръб. Ударът й беше като ритник на кон.

Вратата се хлопна и тя заключи отвътре.

Изправих се бавно на крака, поизчистих се и подсвирнах лекичко. После погледнах нагоре към прозореца и настръхнах.

Мярнах ненадейно едно момиче, което ме гледаше. В този момент тя се отдръпна бързо. Не мога дори да се закълна, че беше момиче; може да е бил мъж — нещо като оптична измама. Но доколкото не ме лъжеха очите, Нета Скот беше горе и ме гледаше оттам.

Глава шеста

Прелиствах сутрешния вестник с кафето до мен на масата до леглото, когато малко заглавие хвана погледа ми. Скочих и почти обърнах кафето.