Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 17

Заклатих глава, смутен:

— Може някой да й го е дал.

— Тогава защо ще го крие на дъното на кутия крем — каза Коридън и допи кафето. — Странно място да държиш бижу, освен ако нямаш гузна съвест, нали?

Да, беше прав.

— Това ще се разбере. — Коридън продължи — Все още мисля, че нямаме никакви следи да предполагаме, че момичето е убито, Хармас. В края на краищата, това е което теб те вълнува. Другата работа я остави на мен.

— Значи ще се държиш като ченге? — отвърнах аз. — Добре, аз казвам, че някой я е очистил. Ако приемеш предизвикателството ми да си напънеш онази работа, дето й викаш глава, ще ти обясня за две минути защо.

Той ме изгледа студено и се приближи до вратата.

— Страхувам се, че не мога да ти отделя време. Имам достатъчно работа да върша и теориите на вестникари въобще не ме интересуват. Съжалявам, но ти предлагам професионалистите да се справят със случая.

— Трябва да дойде време, когато мисис Коридън да се гордее с теб — саркастично подчертах. — Сега имаш тази възможност.

— Ерген съм — сряза ме кратко. — Жалко, че те разочаровам. Време е да тръгвам. Спря се на вратата и довърши:

— Боя се, че и дума не може да става да дойдеш при мис Ани Скот. Вече е полицейска работа. Не може да позволим на Щатски вестникар да се натрапва в нашата територия.

Кимнах с глава.

— О. Кей. Щом така мислиш.

— Няма как! — с кисела усмивка каза и тихо напусна стаята.

В следващия момент не можех да разсъждавам от ярост, после се поуспокоих малко. Ако Коридън смята, че ще ме държи вън от играта, трябва да е луд.

Скочих набързо в дрехите си, грабнах телефона и поразпитах как да наема кола. Казаха ми, че след като мога да ползвам моята Прес карта за бензина, ще ми осигурят кола след двадесет минути. Изпуших две цигари, поразмислих се за кратко и слязох долу.

Бяха ми приготвили един Буик. Само предположих колко ще ме изръсят за нея, затова и не попитах, а помолих портиера да ми каже как да стигна до Лейкхам. Бил на няколко мили от Хоршам и предложи да изляза от Лондон през Путни Бридж и Кингстън Байпас. По-натам, каза, щяло да бъде лесно, защото имало много знаци до Хоршам.

Въпреки очевидната си възраст, Буикът вървеше добре и аз стигнах Фулхам Роуд за по-малко от четвърт час и то без да спирам да питам за пътя. По това време сутринта движението е насочено към Лондон и не беше натоварено.

След като минах по Стамфорд Бридж, както портиерът ми беше казал, забелязах някакъв разбит Стандарт зад мен, който почти бях сигурен, мернах още на Найтбридж. Не се задълбочих в това, докато не стигнах Путни Бридж и не го видях пак. Все още нервен от снощното нападение, започнах да се чудя дали не ме следят.

Опитах се да видя шофьора, но колата беше със защитни стъкла и успях само да го различа като силует.

Карах по Путни Хай Стрийт, спрях на червено. Стандарта спря зад мен.