Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 15

Аз се засмях:

— Едва тепърва се учудваш? На мен цялата работа ми е странна. Сега какво ще предприемеш?

— Ще замина първо до Лейкхам и ще се срещна с мис Скот. Искам да разбера откъде са дошли тези облигации. Ако тя не ми каже, сам ще проверя. Може да е трудна работа, но на всяка цена ще се справя.

— Може ли да дойда и аз до Лейкхам? — го попитах. — Ще играя Уотсън, а ти Холмс. И между другото искам да се запозная със сестрата. Ако не знае за смъртта на Нета, смятам, че трябва да съм там, когато разбере.

— Задължително ела — каза и се изправи на крака. — Утре сутрин? Ще пътуваме с кола.

— Дадено. Но не сме свършили още. Има едно нещо, което искам да те помоля. Искам да видя Нета преди да са я погребали.

— Малко е ужасяващо, нали? — заби в мен поглед. — Каква ще е ползата за теб?

— Развеселявам се — казах, дъвчейки пурата. — Искам да дойдеш с мен. Искам да я видиш, само за да я съдиш от по-добра позиция, когато капакът на тази история се отвори и аз съм сигурен, че това ще стане. Имам предчувствие, че сме напипали нещо голямо и ти ще ми благодариш дълго, затова че те вразумих.

— Никога не съм срещал друг като теб — промърмори Коридън и отиде до телефона да се обади в Скотланд Ярд.

Постоях така, докато поръчваше полицейската кола да ни вземе отдолу.

— Ела да ти кажа — ми каза след малко. — Ако не беше тая страхотна вечеря, щях да те пратя по дяволите, но предполагам трябва да си платя за забавлението. Кой знае, може да ме поканиш пак.

— Сигурно — му казах и го последвах по коридора към асансьорите.

Трябваше ни четвърт час да стигнем моргата и Дежурният полицай излезе да ни поздрави щом видя Коридън.

— Нета Скот — каза Коридън кратко. Винаги се държеше строго с нискостоящите по чин. — Тя е тук, при вас. Искам да я видя.

Полицаят, млад, червендалест, провинциалист, разтърси глава.

— Не сега, сър — каза той. — Беше тук, но преди час я откараха в моргата Хамърсмит. Коридън смръщи чело.

— О? По чия заповед?

— Не мога да кажа, сър — момчето пребледня.

— Не знаеш? — Коридън изръмжа. — Но със сигурност имаш официална заповед преди да предадеш тялото. Полицаят смени няколко цвята.

— Всъщност не, сър. Аз съм нов тук. Аз — аз не знаех, че трябва заповед в този случай. Шофьорът на линейката каза, че е станала грешка и останките трябвало да бъдат отнесени в Хамърсмит. И предадох тялото.

Коридън изпадна в ярост, блъсна го, влезна в офиса и тресна вратата.

Полицаят се вторачи след него и ме запита:

— Сега какво става, сър. Сгрешил ли съм нещо?

— Не след дълго ще разбереш — отговорих, чувствайки се неудобно.

След няколко минути Коридън излезе, мина покрай полицая и ме подкани с глава. На вратата се спря и се обърна назад.

— Доста ще си изпатиш за това, мой човек, не след дълго — грубо и отсечено каза на полицая и се отправи към колата.

Последвах го и след като потеглихме, запитах:

— Към Хамърсмит ли отиваме сега?

— Хамърсмит не е изпращал никого за тялото — изръмжа той. — Всеки един глупак би разбрал, че е номер. Преди два часа е докладвано за открадната линейка. Някой — вярваш или не — е отвлякъл тялото на Нета. Това е невероятно! Защо, по дяволите? — и заудря по гърба на шофьорската седалка със стиснат в ръка юмрук.