Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 16

Глава четвърта

На следващата сутрин се събудих изведнъж. Телефонът звънеше и аз от леглото грабнах слушалката, сподавяйки прозевките Примижах към часовника, който показваше осем без десет и се намръщих:

— Кой е?

— Инспектор Коридън Ви търси — съобщиха от рецепцията.

— Добре, да се качи — отговорих аз, съблякох се и се хвърлих в банята да взема бърз душ.

Спах лошо и все още се чувствах малко засегнат от резкия начин, по който Коридън ме върна в Савой снощи. Беше ми казал:

— Съжалявам, Хармас, но това е само работа на полицията. Не мога да те взема с мен.

И нищо повече. Разбира се, че беше притеснен, и аз разбрах, че има за какво, но си мислех, че няма да има наглостта да се отърве от мен след като му дадох толкова много информация по случая. Но Коридън си беше такъв. Когато се захване с нещо, работи винаги сам.

Точно излизах от банята, когато се почука на вратата. Отворих на Коридън да влезе. Изглеждаше уморен, необръснат.

— Май току-що ставаш? — промърмори и захвърли шапката си на стола. — Аз не съм лягал.

— Не очакваш да се разридая на тази новина, нали? След начина, по който ме остави снощи?

Беше по-навъсен от всякога. Седна на един стол и каза:

— Поръчай ми кафе, приятелю и стига си мрънкал. Прекарах адска нощ.

Обадих се на сервитьора да донесе кафе.

— Обвинявай само себе си — казах. — Ако ме беше оставил с теб, щяхме да поделим работата.

— Имам среща при Шефа след половин час и реших да мина да ти кажа новините — рече Коридън. — Първо пистолета. Принадлежи на Питър Атърли, лейтенант от Щатската войска. Той е бил отзован, но ние натискаме тамошните власти да дадат доклад за него. Междувременно той е познавал Нета Скот и й е подарил пистолета като сувенир. Помниш какво ти казах, че това е най-вероятната версия за Лугера.

— Много сте бързи — отвърнах, малко разочарован от прагматичното обяснение.

— О, ние работим бързо, когато трябва. — Коридън беше навъсен. — Толкова за пистолета. Търсихме линейката. Открихме я на Хамстед Хийт, но тялото липсва. Разполагаме с описанието на шофьора, но то пасва на всеки млад мъж. Къде е тялото ме притеснява повече, а защо е откраднато, още повече.

— Трябва да има някакво обяснение — казах аз и посочих на сервитьора, който точно влизаше, да остави кафето на масата. — Освен ако това не е просто една шега.

Коридън присви рамене.

— Ще я разнищим до дъно тая история — той погледна часовника си. — Хайде да изпием кафето. Трябва да тръгвам след минута.

Докато наливах кафето, той продължи:

— Проверих полиците. Те са фалшификати. Това е винаги много сериозно. Можеш ли да предположиш защо едно момиче ще крие фалшиви полици в дома си?

— Не, освен ако някой не й ги е дал и тя да мисли, че са оригинални — казах аз и му подадох чаша кафе. — Не съм се виждал с Нета от две години. Може да е попаднала в лоша компания, но се съмнявам.

Пийна от кафето и промърмори:

— Мисля, че е съвсем нормално. Пръстенът с камъните, който намери се оказа част от доста голяма колекция бижута, откраднати преди няколко седмици. Собственикът, Херви Аленби, снощи го разпозна. Нашите хора чакаха стоката да се появи на пазара. Пръстенът е първият. Как смяташ че тя се е добрала до него?