Читать «Не е моя работа» онлайн - страница 14

— Откъде дойде това? — ме попита.

Разказах му.

Огледа пистолета съсредоточено, разтърси глава и се отпусна отново.

— Ако знаеше колко много жени имат подобно проклето нещо у тях, нямаше да смяташ за необичайно — каза. — Почти всеки американски войник е донесъл по един от Германия и го е подарил на приятелката си. Защо си толкова настървен от това?

— Не съм — отговорих аз. — Но странното е, че тя го беше скрила в роклята си, нали? — изведнъж се зачудих дали не приличам на глупак.

— Добре, но можеш да си навлечеш неприятности с тези неща, ако тя нарочно ги е скрила. — Коридън се обърна, опъна си краката и помириса брендито. — Нещо по-конкретно?

Казах за осемдесетте лири и му ги дадох заедно с писмото до Ани Скот и пръстена, който намерих.

— Със сигурност си преровил дома й щателно — той ми хвърли едно око. — Не знам дали имаш право да влизаш..., а?

— Може би не — отговорих с пура в уста. — Но тази работа ме притеснява, Коридън. Имам чувство, че нещо не е наред — продължих с мъжа, който ме нападна.

Най-накрая той прояви някакъв интерес.

— Видя ли го?

— Беше дяволски тъмно и бях нападнат внезапно. Добре де — продължих, като видях, че се усмихва — бях и изплашен. И ти би се стреснал, ако беше на мое място. Мъжът се нахвърли върху ми с нещо като щанга от кола, имаше невероятно точен удар и ме трясна в главата. Не можах Да го огледам много добре, но ми се стори млад, слаб и тичаше като вятър. Мисля, че ще го позная, ако го видя отново.

— Какво според теб е търсил?

— Пистолета, предполагам — казах — затова те моля да го провериш. Виждаш ли, има някаква драскотина на барабана и като че ли име е изтрито от приклада. Смятам, че оръжието ще ни разкаже нещо.

— Четеш прекалено много детективски романи — той изсумтя. — Но няма да навреди, ако го проверим. — Коридън го помириса. — Стреляно е с него, преди около месец и нещо. Мирише също и на люляк.

— Нейният любим парфюм — му казах. — Така че, чу моята история. Предполагах, че повече ще се впечатлиш, но трябваше да те познавам по-добре. Проблемът ти е, че нямаш въображение.

Той потупка месестия си нос и отвърна:

— Може да нямам, но пък притежавам страхотен конски нюх и все още мисля, че Нета се е самоубила — повдигна плика с върха на ноктите. — Да видим ли сега какво има вътре?

— А можем ли?

— Полицията може да върши всичко — премигна той. Взе един молив, плъзна го под капака на плика, завъртя го лекичко напред-назад. След малки усилия, пликът се отвори. — Лесно е като знаеш как става — каза и ме погледна с неговата си половин усмивка. — Разбира се, трябва да имаш точна ръка.

— Ще си пазя личната поща далеч от теб — му казах. — Добре, какво е вътре?

Той погледна в плика и подсвирна. С два пръста издърпа куп напечатана хартия.

— Полици на приносител — рече той. Наведох се напред.

— Изглеждат много — зинах аз. Прокара пръсти по тях и продължи:

— Струват поне пет хиляди лири. Откъде ли ги е имала? — погледна отново в плика. — Никаква бележка. Хм, това е малко странно, смея да твърдя.