Читать «Мауки» онлайн - страница 4

Покрай другото Мауки научи моряшкия английски жаргон, на който можеше да говори с всички бели хора и с всички работници, които иначе щяха да говорят на хиляда различни наречия. Научи и други неща за белите хора, главно това, че те държат на думата си. Кажат ли .на някой работник, че ще му дадат пръчка пресован тютюн, ще я получи.. Ако кажат на някой работник, че ще го направят на пихтия, в случай че стори едикакво си, щом стори това „едикакво си“, неизменно го правят на пихтия. Мауки не знаеше какво значи пихтия, но тази дума се срещаше в моряшкия жаргон и той си представяше, че това са кръвта и зъбите, които понякога вземаха участие в процеса на правенето на пихтия. Научи още едно нещо: те никога не удряха и не наказваха работника, ако той не се провинеше.. Дори когато бяха пияни — а те биваха често пияни, — белите никога не удряха, докато работникът не нарушеше някое правило.

Мауки не обичаше плантацията. Той мразеше работата и беше син на главатар. Освен това бяха изминали десет години, откакто Фанфоа го бе отвлякъл от Порт Адамс, и той тъгуваше за дома. Тъгуваше дори за робуването си при Фанфоа. Затова избяга. Задълба в джунглата с мисълта да стигне южния бряг и да открадне кану, с което да си отиде у дома в Порт Адамс. Но се разболя от треска и бе заловен и доведен обратно ни жив, ни мъртъв. Втори път избяга заедно с двама работници от Малаита. Те изминаха двадесет мили по крайбрежието и се укриха в хижата на свободен малаитЯнин, който живееше в това село. Ала късно през нощта дойдоха двама бели, които не се страхуваха от туземците в селото, направиха тримата бегълци на пихтия, вързаха ги като прасета и ги хвърлиха в китоловната лодка. А човекът, в чиято къща се бяха укрили — от него сигурно и пихтия не бе останала ако се съдеше по това как хвърчаха косата, кожата и зъбите му, — сигурно до края на живота си бе загубил желание да подслонява избягали работници. Мауки се поти още една година. После го направиха домашен слуга; сега се хранеше добре и нямаше грижи — само поддържаше чистотата в къщата и поднасяше на белите хора уиски и бира по всяко време на деня и през по-голямата част от нощта. Той обикна работата си, но повече обичаше Порт Адамс. Трябваше да служи още две години, а две години бяха прекалено много за измъчващата го тъга по дома. Бе поумнял след изслужената година, освен това, като домашен слуга, имаше по-големи възможности. Грижеше се за чистенето на пушките и знаеше къде виси ключът от склада. Той подготви бягството и една нощ десет малаитяни и един работник от Сан Кристобал се измъкнаха от казармата и довлякоха една от китоловните лодки до брега. Не друг, а Мауки им бе дал ключа, с който се отключваше катинарът на лодката, и не друг, а Мауки бе снабдил лодката с дванадесет пушки уинчестър, огромно количество бойни припаси, един сандък динамит с детонатори и фитил и десет сандъка тютюн.