Читать «Мауки» онлайн - страница 5

Духаше северозападен мусон и те плаваха нощем на юг, а денем се криеха из усамотени необитавани островчета или смъкваха китоловната си лодка в джунглата на по-големите острови. Така стигнаха до Гуадалканал, заобиколиха го от едната му страна и прекосиха протоците Индиспенсъбъл до остров

Флорида. Тука убиха работника от Сан Кристобал, запазиха главата, а всичко друго сготвиха и изядоха. Брегът на Малаита беше само на двадесет мили, обаче през последната нощ силно течение и променливи ветрове им попречиха да преплават това разстояние. Зората ги завари все още на няколко мили от целта. Но със зората се появи и един катер, а в него имаше двама бели, които не се уплашиха от единадесетте малаитяни, въоръжени с дванадесет пушки. Мауки и другарите му бяха отведени обратно в Тулаги, където живееше големият бял господар на всички бели хора. А големият бял господар ги изправи пред съд, след което, един по един, бегълците бяха вързани, всеки получи по двадесет камшика и бе осъден да плати по петнадесет долара глоба. После ги изпратиха обратно в Ню Джорджия, където белите хора ги направиха на пихтия и ги върнаха на работа. Но Мауки вече не беше домашен слуга. Сложиха го в бригадата за прокарване на пътища. Глобата от петнадесет долара бе платена от белите хора, от които бе избягал, а на него му казаха, че ще трябва да ги отработи, което значеше още шест месеца труд. Освен това трябваше да заплати своя дял от откраднатия тютюн с още една година робски труд.

От Порт Адамс го деляха сега три години и половина, затова една нощ той открадна кану, укри се на островчетата в протоците Манинг, мина протоците и заплава покрай източното крайбрежие на остров Санта Изабел, но не бе изминал и две трети от разстоянието, белите го заловиха в лагуната Мериндж. След една седмица той избяга от тях и потъна в джунглата. В джунглата на Санта Изабел нямаше туземци, всички бяха крайбрежни жители и християни. Белите хора обявиха награда от петстотин пръчки тютюн и всеки път, когато Мауки слизаше край морето, за да открадне някое кану, крайморските жители го подгонваха. Така изминаха четири месеца; най-после, когато наградата бе увеличена на хиляда пръчки, той бе хванат и изпратен обратно в Ню Джорджия, в бригадата за прокарване на пътища. Хиляда пръчки тютюн струват петдесет долара, а Мауки трябваше сам да изплати наградата, което правеше една година и осем месеца труд. И тъй от Порт Адамс го отделяха сега пет години.

Тъгата му по дома стана още по-голяма, а не му се искаше да се смири, да се държи добре, да отработи петте години и така да се прибере вкъщи. Следващия път го хванаха тъкмо когато се канеше да бяга. За неговия случай докладваха на господин Хавбай, управител на заводите за сапун „Лунно сияние“ на острова, който го обяви за непоправим. Заводите имаха плантации на островите Санта Крус, на стотици мили път по море, и там изпращаха непоправимите работници от Соломоновите острови. Там изпратиха и Мауки, при все че той не стигна местоназначението си. Шхуната спря в Санта Ана,и през нощта Мауки преплува до брега, открадна,две пушки и сандък тютюн от местния агент на дружеството и избяга с кану към Сан Кристобал. Сега Малаита беше на петдесет-шестдесет мили на север.;Но когато се опита да ги преплава, излезе буря, която го отнесе обратно в Санта Ана и там агентът го задържа в окови до връщането на шхуната от Санта Крус. Агентът си прибра двете пушки, но сандъкът с тютюн остана за сметка на Мауки и му струваше още една година. Броят на годините, които сега дължеше на дружеството, нарасна на шест.