Читать «Мауки» онлайн - страница 3

Фанфоа получи добър урок, а междувременно бе останал и без тютюн. От друга страна, младежите му бяха толкова наплашени, че не искаха да се условят на работа при идващите агенти. Ето защо Фанфоа заповяда да заведат на брега неговия роб Мауки и да го условят срещу аванс от половин сандък тютюн, ножове, брадви, басма и мъниста, които той щеше да изработи с труда си в плантациите. Мауки беше ужасно уплашен, когато го заведоха на борда на шхуната. Беше агне, водено на заколение. Белите хора бяха свирепи същества. Ако не бяха свирепи, нямаше да дръзват постоянно да обикалят бреговете на Малаита и всички пристанища само по двама на шхуна, с екипажи от петнадесет до двадесет негри, а често пъти и до шестдесет-седемдесет чернокожи работници. Освен това винаги съществуваше опасност крайбрежното население внезапно да нападне шхуната и да избие всички моряци. Белите наистина бяха страшни. Освен това притежаваха какви ли не магии — пушки, които стрелят бързо и по много пъти, разни чудеса от желязо и пиринч, които карат шхуните да плават дори когато няма вятър, кутии, които говорят и се смеят, също както говорят и се смеят хората. Да, чувал бе и за един бял, който бил такъв магьосник, че можел, когато поиска, да извади и да тури пак на мястото им всичките си зъби.

Заведоха Мауки в кабината. Единият от белите стоеше на палубата и пазеше с два револвера, затъкнати в колана. Другият седеше в кабината пред някаква книга, в която пишеше чудновати знаци и черти. После той протегна пръчката за писане. Мауки едва я докосна с ръка и с това пое задължението да работи три години в плантациите на заводите за сапун „Лунно сияние“. Никой не му обясни, че свирепите бели хора ще се погрижат той да изпълни задължението си и че зад тях е цялата мощ и всички военни кораби на Великобритания.

На борда имаше и други черни от неизвестни, незнайни места и щом белият човек им заговори, те изтръгнаха дългото перо от косата на Мауки, остригаха го ниско и вързаха около кръста му лавалава от яркожълта басма.

След като прекара много дни на шхуната и след като видя повече земи и острови, отколкото би могъл да си представи, го свалиха в Ню Джорджия и го пратиха на работа в полето, да изкоренява джунглата и да реже тръстики. За първи път Мауки разбра какво значи да работиш. Това значеше да ставаш в зори, да се прибираш по тъмно и да се храниш два пъти на ден. А храната беше еднообразна.. Седмици наред не им даваха нищо друго освен батати, после седмици наред нищо друго освен ориз. Ден след ден той изрязваше ядките от кокосовите орехи и дълги дни и седмици поддържаше огньовете, на които опушваха копрата, и чак когато очите му се възпалиха, го преместиха да сече дървета. Той беше сръчен секач и след известно време го сложиха в бригадата за строене на мостове. Веднъж го преместиха за наказание в бригадата за прокарване на пътища. От време на време служеше като моряк на китоловните кораби, когато докарваха с тях копра от далечни брегове или когато белите хора отиваха да бият риба с динамит.