Читать «Мауки» онлайн - страница 6

На връщане в Ню Джорджия шхуната пусна котва в протока Марауи, който се намира в югоизточния край на Гуадалканал. Мауки преплува до брега с белезниците на ръцете и избяга в джунглата. Шхуната продължи пътя си, но агентът на „Лунно сияние“ обяви награда от хиляда пръчки тютюн и Мауки бе доведен при него от жителите на джунглата, което добави още година и осем месеца към сметката му. Преди да пристигне шхуната, той се изплъзна още .веднъж, този път с китоловна лодка, заедно с един сандък тютюн, откраднат от агента. Силен северозападен вятър разби лодката му край Уги, където покръстените туземци му откраднаха тютюна, а самия него предадоха на местния агент на „Лунно сияние“. Откраднатият от туземците тютюн означаваше за него още една година и цялата сметка сега възлизаше на осем години и половина.

— Ще го изпратим на остров Лорд Хау — каза господин Хавбай. — Там е Бунстер; ще ги оставим да се оправят сами. Положението, както си го представям, ще се сведе до това, че Мауки ще свети маслото на Бунстер или Бунстер ще свети маслото на Мауки, а ние ще се отървем,от тях и в двата случая.

Ако човек потегли от лагуната Мериндж за остров Санта Изабел и се насочи право на север, без да се отклонява, като измине сто и петдесет мили, пред него ще изникнат от морето кораловите рифове на Лорд Хау. Лорд Хау представлява пръстен суша с около сто и петдесет мили обиколка и няколкостотин ярда ширина на най-широкото място, а на места се издига до десет фута над морското равнище. Вътре в този пясъчен пръстен има огромна лагуна, осеяна с коралови рифове. Лорд Хау не спада нито географски, нито етнологически към Соломоновите острови. Той е атол, докато Соломоновият архипелаг се състои от високи острови; населението му по произход и по език принадлежи към Полинезия, докато жителите на Соломоновите острови са меланезийци. Населението на Лорд Хау е придошло при преселването на полинезийците на запад, което продължава и до днес — североизточният пасат все още изхвърля на бреговете му големи канута с утлегари. Но очевидно е имало и незначително преселване на меланезийци в периода на северозападните мусони.

Никога никой не идва на Лорд Хау или Онтонг Джава, както го наричат понякога. „Томас Кук & син“ не продават билети за този остров и туристите нямат представа за съществуването му. Дори бял мисионер не е слизал на бреговете му. Петте хиляди туземци са толкова миролюбиви, колкото и първобитен. Макар че не са били винаги миролюбиви, „Ръководството за мореплаватели“ ги описва като враждебно настроени и коварни. Обаче хората, които съставят „Ръководството за мореплаватели“, никога не са чували за промяната, настъпила в сърцата на жителите, след като те преди немного години завладели голям тримачтов кораб и изклали целия екипаж с изключение на втория помощниккапитан. Той се спасил и занесъл новината на своите събратя. Капитаните на три търговски шхуни се върнали с него на Лорд Хау. Влезли с корабите си направо в лагуната и се заели да проповядват евангелието на белия човек — че само белите имат право да убиват бели, а всички по-долни племена нямат право да посягат на тях. Шхуните плавали нагоре-надолу из лагуната и сеели опустошение и смърт. На тесния пясъчен пръстен нямало възможност за спасение, нямало джунгла, в която да се избяга. Хората падали простреляни щом ги зърнели, а било невъзможно да не ги зърнат. Селата били опожарени, лодките — разбити на парчета, кокошките и прасетата — изклани, скъпоценните кокосови палми — изсечени. Това продължило цял месец, докато най-после шхуните отплавали; ала страхът от белия човек се запечатал дълбоко в душите на островитяните и те никога вече не си позволяваха безразсъдството да нападнат бял човек.