Читать «Мауки» онлайн - страница 2

Бащата на Мауки беше главатар на селището „Порт Адаме“ понеже беше роден и отрасъл край морския бряг, Мауки беше полу земноводно. Той знаеше навиците на рибите и стридите, а рифовете бяха

отворена книга за него. Разбираше и от управляване на кану. Да плува се научи, когато бе на една година. Седемгодишен можеше да задържа дъха си,за цяла минута и да се спуска право на дъното на дълбочина от тридесет фута. И седемгодишен бе отвлечен от обитателите на джунглата, които не умеят дори да плуват и се боят от солената вода. След това Мауки виждаше морето само отдалече, през пролуките в джунглата, и от откритите места по високите планински склонове. Той стана роб на стария Фанфоа, главния вожд на двадесетина села, пръснати из гъсталаците по ггредпланините на Малаита, чийто пушек в тиха утрин е горе-долу единственото нещо, което подсказва на пътуващите по море бели хора за гъмжащото във вътрешността население. Защото белите не навлизат в Малаита.

Опитвали се бяха да го сторят някога, в дните, когато търсеха злато, но всеки път оставяха главите

си да се хилят от опушените греди в хижите на обитателите на джунглата.

Когато Мауки навърши седемнадесет години, Фанфоа остана без тютюн. Без трошичка тютюн. Това

бяха тежки времена за всичките му села. Той бе направил голяма грешка. Суо беше толкова малко пристанище, че голяма шхуна не можеше да пусне котва в него. Заградено от мангови дървета, надвиснали над дълбоките води, то представляваше капан и в този капан влязоха двама бели мъже с малко двумачтово корабче. Те искаха да набират работници и носеха много тютюн и разни стоки, без да

говорим за трите пушки и предостатъчно бойни припаси В Соу не живееше никой от крайморското племе, затова хората от джунглата можеха да слязат до морето. Двумачтовото корабче свърши чудесна работа. Още първия ден събра двадесет работници. Дори старият Фанфоа се услови като работник. Но същия ден двадесетината новонаети работници отсякоха главите на двамата бели, избиха екипажа и изгориха корабчето. Тогава и три месеца след това, във всички села в джунглата имаше достатъчно и предостатъчно тютюн и стоки за размяна. После дойде военният кораб, който обсипа със снаряди планините на няколко мили навътре в острова и накара уплашените хора да напуснат селата и да се скрият дълбоко в джунглата. Сетне военният кораб изпрати на брега десантни групи. Селата бяха опожарени заедно с тютюна и стоките. Кокосовите палми и банановите дървета бяха изсечени, градините с таро — изкоренени, прасетата и кокошките — изклани.