Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 9

Мощен удар разтърси с грохот кораловите основи на атола. Къщата затрепера. С бутилки уиски и абсент в ръце тъмнокожите слуги се запритискаха един към друг, сякаш търсеха закрила, и се вторачиха през прозорците в грамадната вълна, която прехвърли брега и допълзя до един от навесите за копра.

Парле погледна барометъра, ухили се и злорадо изгледа гостите си. Капитан Уорфийлд отиде да види барометъра.

— Двайсет и девет и седемдесет и пет — съобщи той. — Паднал е още с пет. Старият дявол е прав. Надига се буря. Правете каквото искате, но аз се връщам на „Малахини“.

— Става все по-тъмно — каза Айзък почти шепнешком.

— Господи! Също като на сцена! — рече Мълхол

Грийф, след като погледна часовника си. — Десет часът сутринта, а сякаш припада здрач. Сега започва трагедията. Дайте тиха музика, В отговор нов грохот разтърси атола и къщата. в панически страх хората се хвърлиха към вратата. В тоя полумрак запотените им лица изглеждаха призрачни. Айзък се задъхваше като асматик от задушаващата жега.

— Какво се разбързахте? — ехидно се хилеше Парле на разотиващите се гости. — Пийнете по едно за по път, храбри джентълмени.

Но никой не го слушаше. Когато гостите се запътиха към брега по пътеката, очертана в краищата с раковини, старикът подаде глава от вратата и извика:

— Не забравяйте, господа, че утре в десет часа сутринта старият Парле ще разпродава своите бисери!

III

На брега се разигра интересна сцена. Хората се качваха припряно в лодките и те една подир друга се отделяха от брега. Притъмня още повече. Тягостното безветрие продължаваше и когато вълните се разбиваха о брега от външната страна на атола, пясъчната ивица потреперваше. Нари Херинг се шляеше лениво по пясъка. Гледаше как капитаните и търговците бързат да отплават и се хилеше. С него бяха Трима от матросите му хавайци и ТаиХотаури.

— Влизай в лодката и хващай едно весло — заповяда капитан Уорфийлд на кормчията си. ТайХотаури приближи нехайно към капитана, а Херинг и хавайците останаха на около четири крачки.

Вече няма да работя при тебе, капитане — каза високо и предизвикателно Таи Хотуари; но изражението на лицето му противоречеше на този тон, и още повече че той усилено намигаше на капитана. — Удари ме, капитане — прошепна хапливо той и пак Смигна многозначително.

Капитан Уорфийлд разбра намека и реши да изиграе добре ролята си. Той вдигна юмрук и изрева:

— Влизай в лодката, мръсна свиня, или ще те смачкам на пихтия.

Храбрецът отстъпи и се наежи; тогава Грийф застана между тях, решил да успокои капитана.

— Отивам да работя на „Нухива“ — каза Таи-Хотаури и тръгна към Херинг и матросите му.

— Връщай се веднага! — кресна след него Уорфийлд.  — Той е свободен човек, капитане — обади се Нари Херинг. — Преди работеше при мене и сега пак ще работи при мене — това е всичко.