Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 7

— Господи! — прошепна тихо Мълхол. — Същински дългоног Наполеон Трети — само че изсушен, спечен и спаружен. Кожа. и кости. Нищо чудно, че държи главата си все на една страна. Как иначе ще пази равновесие?

— Ще има буря — каза старецът на Грийф вместо поздрав. — Вие сигурно съвсем не сте равнодушен към бисерите, щом сте дошли в такъв ден.

— Човек и в ада би отишъл за такива бисери — засмя се искрено Грийф и плъзна поглед по изложбата на масата.

— И други са дошли за тях — просъска старият Парле. — Я вижте този! — Той посочи голям великолепен бисер, почти колкото орех, който беше поставен отделно върху парче велур. — Шейсет хиляди франка ми даваха за него в Таити. А утре хората Ще дадат и повече, стига да не ги отнесе ураганът. Този бисер го намери мой братовчед, по-право братовчед на жена ми. Туземец. При това крадец. Взе, че го скри. А бисерът си беше мой. Неговият братовчед, който се пада роднина и на мен — ние тук сме все рода, — го уби, грабна бисера и избяга в Ноо-Нау с кораб. Тръгнах да го гоня, но вождът на

жителите В Ноо-Нау го бе убил заради този бисер, преди да гО стигна там. Да, да, тук на масата има доста мъртъвци. Ще пиете ли, капитане? Вашето лице ми е непознато. Нов ли сте по тия места?

— Това е капитан Робинсън от „Роберта“ — запозна ги Грийф.

— В това време Мълхол се здрависваше с Питър Гий. Не съм и сънувал, че на света има толкова бисери — рече Мълхол.

— Толкова много накуп и аз не съм виждал — призна Питър Гий.

— Колко ли може да струват? — попита Мълхол.

— Петдесет-шейсет хиляди английски лири — за нас изкупвачите. А в Париж… — той сви рамене.

Мълхол избърса потта, която се стичаше в очите му. Всички в стаята се обливаха в пот и дишаха тежко. Лед нямаше, та уискито и абсентът бяха като топъл чай.

— Да, да — кудкудякаше Парле. — Много мъртъвци лежат на тази маса. Познавам добре всички тия бисери. Виждате ли тези три — чудесно подбрани, нали? Един ловец от Великденския остров ги улови за мен само за една седмица. На другата седмица него го улови акула — откъсна му ръката, после получи отравяме на кръвта и това го довърши. А онзи там, големият с неправилната форма, не е нещо особено, ще съм доволен, ако утре ми дадат за него двайсет франка — а е изваден от двайсет и два разтега дълбочина. Ловецът беше от Раротонта. Счупи всички рекорди. С очите си го видях. Но след два часа умря — я дробовете му се бяха пръснали, я бе получил кесонова болест. А как крещеше, преди да умре! На няколко мили можеше да се чуе. Такъв юначага туземец вече не съм видял. Шестима от моите ловци умряха от кесонова болест. И още много хора ще умрат, още много ще умрат.

— Стига си кряскал, Парле! — не се стърпя един от капитаните. — Буря няма да има.

— Ако бях силен, както някога, веднага щях да вдигна котва и да се омета оттук — отвърна Парле със старческия си фалцет. — Начаса щях да се омета, ако бях силен и млад и още можех да усетя вкуса на виното. Но вие ще останете. До един ще останете. Аз и не бих ви съветвал тъй, ако мислех, че ще ме послушате. Лешояди от мърша бягат ли? Ха