Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 11

лагуна кипеше в бяла пяна.

— Каква е пък тази гладка ивица? — попита

Мълхол.

— Щил — отговори Уорфийлд.

— Но той се движи със същата скорост, с която и вятърът — възрази Мълхол.

— Иначе не може и да бъде; ако вятърът го застигне, няма да има никакъв щил. Това е двоен шквал. Веднъж попаднах в такъв край Саван. Ама беше един! Бам! — връхлетя ни, после настъпи пълно затишие и пак ни връхлетя. Внимание! Наближава ни. Погледнете „Роберта“.

Вятърът, срещнал на пътя си най-напред „Роберта“, която стоеше с отпуснати котвени вериги, я подхвърли като сламка. Но веригите мигом се опънаха и шхуната, опряна рязко, застана с нос срещу вятъра. Първият напор на бурята подемаше шхуните една след друга, но веригите веднага се изопваха и ги задържаха. Когато котвата дръпна рязко „Малахини“, Мълхол и неколцина от хавайците не успяха да се задържат на крака.

Изведнъж вятърът изчезна. Летящата ивица на шкила ги бе достигнала. Грийф запали клечка кибрит,. без да й прави завет, и тя спокойно се разгоря в неподвижния въздух. Беше полумрак. Облачното небе, надвиснало ниско от часове, сега като че ли легна

връз самия океан.

Но ето че вторият напор на урагана връхлетя „Роберта“ и тя, а след нея и останалите шхуни опънаха веригите. Побелялото от ярост море кипеше с малки пръскащи се вълни. Палубата на „Малахини“ се тресеше. Здраво опънатите фалове барабаняха по мачтите, а целият такелаж тътнеше неистово, сякаш под ударите на нечия великанска ръка. Невъзможно беше да се диша срещу вятъра. Мълхол, който заедно с другите се бе скрил на завет до кабината, се убеди в това; само за секунда дробовете му се напълниха с толкова много въздух, че щеше да се задуши, ако не бе успял да се обърне и да си поеме дъх.

— Невероятно! — промълви той, но никой не го чу. Херман и няколко матроси пълзяха на четири

крака напред, за да пуснат и третата котва. Грийф спря капитан Уорфийлд и посочи „Роберта“. Тя се движеше към тях, влачейки котвите. Уорфийлд извика в ухото на Грийф:

— И ние се мъкнем така.

Грийф се хвърли към щурвала, завъртя го рязко „Малахини“ се обърна наляво. „Роберта“ мина само на петнадесетина крачки от тях с кърмата напред. Грийф и спътниците му махнаха на Питър и капитан Робинсън, който с няколко матроси се суетеше на носа на „Роберта“.

— Питър е решил да се откаже от котвите — извика Грийф. — Ще опита да излезе от лагуната. Нищо друго не му остава, шхуната мъкне котвите.

— Но нашите държат — викна в отговор капитан Уорфиилд. — Вижте, „Кактус“ ей сега ще връхлети върху „Мизи“. Ще се ударят здравата. До този момент „Мизи“ стоеше на едно място, но „Кактус“ я удари с цялата си тежест и я повлече;