Читать «Бисерите на Парле» онлайн

Джек Лондон

Бисерите на Парле

I

Кормчията хаваец завъртя щурвала, „Малахини“ се обърна с нос към вятъра и се изправи. Предните платна увиснаха; разнесе се отривистото плющене на краищата на въжетата по платната и скърцането на бързо въртящи се скрипци; вятърът отново изду платната, шхуната се наклони и взе друг курс. Макар че беше още ранно утро и духаше силен вятър, петимата бели на юта бяха облечени много леко. Дейвид Грийф и неговият гост, англичанинът Мълхол, бяха още по пижами и с китайски пантофи, обути на бос крак. Капитанът и помощникът му — по тънки долни фланелки и с платнени панталони, а отговорникът за стоката все още държеше в ръце фланелката си и никак не му се щеше да я облече. По челото му бе избила пот и той жадно подлагаше гърди на вятъра, който не носеше никаква прохлада.

— Душно, и вятърът не помага — оплака се той.

— А какво става там на запад? Това искам да знам — додаде Грийф.

— Няма да трае дълго — обади се помощниккапитанът, холандец на име Херман. — Вятърът цяла нощ се мени — пет минути духа от една страна, десет минути от друга, един час от трета.

— Готви се нещо, готви се нещо — произнесе мрачно капитан Уорфийлд, разчеса с пръсти гъстата си брада на две и вдигна глава към вятъра с напразна надежда да се разхлади. — Цели две седмици вече времето е шантаво. От три седмици обичайният пасат не е духал. Всичко се е объркало. Вчера при залез барометърът взе да се колебае и сега още се колебае, но познавачите казват, че това нищо не значи. Каквото и да казват, на мене това не ми харесва. Действува ми на нервите, знаете. Барометърът играеше така и когато „Ланкастър“’ отиде по дяволите. Тогава бях още новак и хлапак, но помня много добре

всичко. Корабът беше нов-новеничък, четиримачтов, със стоманена обшивка и това бе първото му плаване. Старият капитан не можа да понесе този удар. От четиридесет години служеше в компанията. Залиня и след година умря.

Въпреки вятъра и ранния час хората се задушаваха от жега. Вятърът само ги караше да очакват прохладата, но не я донасяше. Да не беше така наситен с влага, човек би рекъл, че духа от Сахара. Нямаше мъгла, нито следа от мъгла и все пак далечината изглеждаше замъглена. По небето не се виждаха отделни облаци, но то беше покрито с такава плътна завеса, че слънцето не можеше да проникне През нея.

— Готови за обръщане! — изкомандува спокойно, но строго капитан Уорфийлд.

Тъмнокожите матроси хавайци, само по набедреници, се отправиха с плавни бързи движения към предните платна и скрипците на рангоутите.

— Рул на подветрения борд!

Кормчията завъртя мигновено щурвала и „МалаХИни“ със стремително и красиво движение смени посоката.

— Господи! Чудесна е! — възхити се Мълхол. — Не знаех, че моряците търговци използуват яхти в Южните морета.

— Отначало е била построена в Глостър като рибарски съд — поясни Грийф, — но глостърските съдове не отстъпват на никоя яхта и по корпус, и по такелаж, и по бърз ход.

— Но входът на лагуната е пред нас, защо не влезнете? — забеляза критично англичанинът.

— Опитайте, капитане — предложи Грийф. — Покажете му какво значи да влезеш в лагуна при силен отлив.