Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 17

Слънцето беше вече високо и духаше нежен летен бриз, когато Грийф излезе на палубата, след като бе зашил черепа на единия от роднините на Парле и бе наместил ръката на другия. „Малахини“ се намираше близо до брега. Херман и екипажът прибираха котвите и оправяха оплелите се вериги. „Папара“ и „Тахаа“ бяха изчезнали; капитан Уорфийлд внимателно оглеждаше с бинокъла си отсрещния край на атола.

— Няма и помен от тях — каза той. — Ето какво става, когато нямаш мотор. Сигурно вятърът ги е отнесъл в открито море, преди да смени посоката си.

На брега, там, където преди стърчеше къщата на Парле, нямаше и следа от жилище. По протежение на тристата ярда, където океанът бе прехвърлял пръстена на атола, не бе останало( нито едно дърво, нито един дънер дори. По-нататък стърчаха тук-таме самотни палми, но повечето бяха

прекършени почти до корен.

ТаиХотаури забеляза нещо да мърда в короната на една от оцелелите палми. На „Малахини“ не бяха останали лодки, затова той се хвърли във водата, доплува до брега и се покатери на палмата.

После се върна и от шхуната му помогнаха да изкачи,на палубата млада туземка от домочадието на Парле. Но преди самата тя да се качи на борда, туземката им подаде разнебитена кошница. В нея имаше куп слепи котета — всички мъртви с изключение на едно, което мяукаше немощно и се мъчеше непохватно да се изправи на крака.

— Охо! — възкликна Молхол. — Кого виждам?

Всички погледнаха към брега, където се разхождаше един човек. Той се движеше нехайно и небрежно, сякаш бе излязъл на сутрешна разходка Капитан Уорфийлд скръцна зъби. Беше Нари Херинг.

— Здравейте, капитане! — извика Нари, когато.. се изравни с „Малахини“. — Няма ли да ме поканите да закуся на борда?

В лицето на капитана нахлу кръв, та чак вратът му почервеня. Той-се опита да каже нещо но се задави.

— Аз ще ти… ще ти… — беше всичко, което-успя да изрече.

Информация за текста

Jack London

The Pearls of Parlay, 1911

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 1 май 2003

Публикация:

Джек Лондон, Разкази и новели

Книгоиздателство „ГЕОРГИ БАКАЛОВ“, ВАРНА, 1987

Анелия Бошнакова, Сидер Флорин, преводачи, 1987

Борис Дамянов, Желяз Янков, Сидер Флорин, Тодор Вълчев, преводачи, 1963

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2226]

Последна редакция: 2006-12-18 09:07:13