Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 10

— Хайде, че трябва да вървим на шхуната — каза нетърпеливо Грийф. — Я колко притъмня.

Капитан Уорфийлд се предаде, но щом лодката се отдалечи, той се изправи на кърмата и размаха юмрук към брега.

— Ще си разчистя сметките с тебе, Нари! — извика Уорфийлд. — От толкова капитани само ти се намери да отмъкваш чужди моряци.

После седна на мястото си.

— Какво ли има наум ТаиХотаури? — запита се след малко той. — Намислил е нещо, но какво именно?

IV

Щом лодката се доближи до „Малахини“, от борда се подаде разтревоженото лице на Херман.

— Барометърът хвърчи надолу — съобщи той. — Ще има ураган. Наредих да приготвят втората котва

от десния борд.

— Пригответе и голямата — разпореди се капитан Уорфийлд, поемайки ръководството, — Няколко души да изтеглят тази лодка. Обърнете я с дъното нагоре и я закрепете здраво.

Екипажите на всички шхуни бяха заети с работа. Дрънчаха котвени вериги; един след друг съдовете вдигаха котва, обръщаха се, а после пускаха и втора котва. Тези, които имаха трета котва, като „Малахини“, се готвеха да спуснат и нея, след като се разбереше от коя посока ще задуха вятърът.

Мощният рев на прибоя отвън се усилваше все повече, но лагуната беше още спокойна и гладка като огледало. Около къщата на Парле нямаше никакви признаци на живот. При навесите за лодките, копрата и седефа нямаше жива душа.

С удоволствие бих вдигнал котва и бих се омел — каза Грийф. — И ако наоколо беше открито море, така и щях да направя, но тук сме в капан: вериги от атоли се простират и на север, и на изток, все пак най-добре е да не мърдаме. Как мислите,

капитан Уорфийлд? д

— Съгласен съм с вас, макар че при буря лагуната е безопасна като воденичен яз. Питам се само от коя страна ще връхлети ураганът. Охо! Един от складовете на Парле вече отиде, Те видяха как един от навесите за копра се наклони и рухна, пометен от разпенената вълна, която прехвърли пясъчната ивица и се изля в лагуната.

— Прехвърли! — възкликна Мълхол. — И това е само началото. Ето пак!

НОва вълна поде останките от навеса и ги пръсна на пясъка. Трета ги разби окончателно и ги изхвърли в лагуната.

— Да задуха поне, че да се разхладим — процеди махолм. — Не мога вече да дишам. Адска жега. Опекох се като в пещ. С един удар на ножа си той отвори кокосов орех. Като изпи съдържанието му. Останалите последваха примера му, а в това време друга вълна разби пред очите им още един навес, под който бяха складирани черупки от бисерни миди. Сега барометърът показваше двадесет и девет и петдесет. Изглежда, че сме се оказали едва ли не в самият център на ниското налягане — каза весело Уорфиилд. — Нито веднъж не съм попадал в сърцето на ураган. Това ще бъде нещо ново и за вас, Мълхол. както хвърчи барометърът надолу, няма да е шега това.

Капитан Уорфийлд ахна и всички се обърнаха към него. С бинокъла си той оглеждаше югоизточния край на лагуната.

— Ето че идва — каза тихо той. виждаше се и без бинокъл. Необикновена пелена от мъгла стремително се носеше към тях, пълзейки по самата повърхност на лагуната. Пред нея палмите се огъваха ниско и от тях хвърчаха откъснати листа. Ведно с вятъра по лагуната пълзеше ясно очертала ивица потъмняла, кипнала вода. И в тая ивица, сякаш й бяха предводители, се появяваха въртопчета, породени от вятъра. Зад тъмната ивица следваше друга, огледално гладка и спокойна, широка четвърт миля. Подир нея още една — тъмна, разбунена от вятъра ивица, зад която цялата