Читать «Бисерите на Парле» онлайн - страница 13

— Прогнило корито… Котвата го държи…

то самото как се държи още?. . . Старо е като Ноевия ковчег.

След час Херман посочи същата шхуна. Почти цялата й носова част заедно с фок мачтата и битенгите бе изчезнала при резките сътресения от дърпането на котвата. Обърната с борд към вълните, тя попадна между две и предната й част изчезна под водата; така, полупотопена, вятърът я подгони към брега.

Сега бяха останали пет шхуни, от които само „Малахини“ имаше мотор. Страхувайки се да не ги сполети участта на „Нухива“ или „Уинифред“, две от тях последваха примера на „Роберта“: прерязаха котвените си вериги и се понесоха към изхода на лагуната. Първата беше „Дали“, но вятърът отнесе кливера й и тя се разби на брега недалеч от „Мизи“ и „Кактус“. Това не спря „Моана“, която също преряза веригата си и сподели съдбата й.

— Екстра моторче си имаме, а? — извика капитан Уорфийлд на Грийф.

Собственикът на шхуната му стисна ръка.

— Ще си изкара парите! — викна той в отговор. — Вятърът се обръща на юг, сега ще ни е по-леко.

Вятърът духаше с нарастваща сила, но постепенно измени посоката си, докато се обърна на югюго-запад, тъй че трите шхуни застанаха перпендикулярно на брега. Ураганът грабна останките от къщата на Парле, запрати ги в лагуната и ги подгони към оцелелите съдове. Отминавайки „Малахини“, цялата купчина се стовари върху „Папара“, на четвърт миля зад нея. Екипажът се хвърли към бака и след четвърт час отчаяни усилия изхвърли останките от къщата, но „Папара“ загуби фокмачтата и бушприта си.

Вляво от „Малахини“ и малко по-близо до брега стоеше „Тахаа“ — стройна, досущ като яхта, но с несъразмерно тежки рангоути. Котвите й все още я държаха, но капитанът, като видя, че вятърът не отслабва, нареди да отрежат мачтите.

— Заслужавате поздравления за този мотор — каза Грийф на капитан Уорфийлд. — Благодарение на него няма да ни се наложи да режем мачтите.

Капитанът поклати глава със съмнение.

С промяната на вятъра вълнението в лагуната намаля, но сега океанските вълни, прехвърлящи атола, подхвърляха шхуните ту нагоре, ту надолу. На брега почти не останаха палми. Някои бяха покосени, други — изкоренени. Пред очите на хората от „Малахини“ една палма се счупи по средата и горната й част, където се бяха вкопчили трима души, полетя в лагуната. Двама от тях се пуснаха и доплуваха до „Тахаа“. Не след дълго, непосредствено преди да се смрачи, единият скочи от борда на „Тахаа“ и заплува уверено през пенливите режещи вълни към „Малахини“.

— Това е ТаиХотаури — позна го Грийф. — Сега ще чуем новини.

Хаваецът се хвана за ватерщага, покатери се на носа и запълзя по палубата. Оставиха го да си поеме дъх и да се приюти що-годе на завет при кабината, след което той започна да разказва — откъслечно, по-скоро с жестове, отколкото с думи.

— Нари… Проклет разбойник!… Искаше да открадне. .. перлите… Убие Парле… Човек убие Парле… Никой не знае кой… Трима хавайци, Нари и аз… пет боба в шапката… Нари каза един боб черен. .. никой не знае… Убие Парле… Нари проклет лъжец… Всички бобове черни… И петте черни… Под навеса за копра тъмно… Всички извадиха черни. .. Духна силен вятър… трябваше спасяваме… Всички на дърветата… Тези бисери носят нещастие, нали казах… носят нещастие.