Читать «Спасителят в ръжта» онлайн - страница 120

Асоциациите с Христос-спасителя са явни, а червеният цвят на шапката, която Холдън носи, символизира едновременно и Христовите страдания, и Холдъновите душевни терзания. Нека си припомним, че в Новия Завет Христос нееднократно призовава: „Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечица, никак няма да влезете в царството небесно. И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. А който съблазни едно от тия малките, които вярват в мене, за него би било по-добре да се окачеше на врата му голям воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини. Горко на света поради съблазните! Защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на оногоз, чрез който съблазънта дохожда.“ (Матея, 18, 4:8)

Холдън желае да запази непокътната невинността и чистотата на Фийби, и единственото нещо, което може да направи, е да изтрие всички мръсни думи, изписани по стените на Ню Йорк. Но и в тази си мисия той пропада и съзнава, че не само не може да изтрие всички мръсни надписи, но и че някои, издълбани дълбоко в мазилката, е невъзможно да изтриеш. Всъщност чрез тези си действия Холдън се стреми да скрие от Фийби реалността на злото и на съблазните, което не е решение на проблема.

За съзнателните Христови последователи детската чистота в душата на възрастния предполага незлобливост, липса на сребролюбие и лукавост, великодушие и ценностно осмислен стремеж към духовно съвършенство чрез служене на другите и в борба със съблазните. Това всъщност е и чистата Христова мъдрост, до която Холдън не израства. Христовият героизъм и спасение не предполагат затваряне в невинното детско царство, а живот в греховния свят на възрастните според духовните закони на детето-мъдрец в самите нас. Холдън сам не знае как в света на пошлостта да живее по законите на любовта и следователно няма полезни знания, които би могъл да предаде на невинните деца. В този смисъл и мисията му като спасител е неосъществима и той действително остава един бунтар без кауза. Единствената позиция, която застъпва, е тази на отрицанието. Именно невъзможността му да определи своя ясно дефинирана и постижима цел и начин за реализиране на идеала за обичта и чистотата довежда до психическо разстройство. Всички действия на героя са мотивирани от страха и от нежеланието му да порасне, защото не е подготвен да поеме отговорностите на зрялата нравствена личност.

Изолираността и самотничеството на Холдън по своеобразен начин рефлектират в творческия и жизнен път на Селинджър. Роден в Ню Йорк през 1919 година, писателят започва да пише разкази в началото на четиридесетте години. По време на участието си във Втората световна война публикува разкази в Сатърди Ивнинг Поуст, а през 1951 излиза и единственият му роман „Спасителят в ръжта.“ Темата за емоционалната изолираност на интелектуално и духовно изтънчените чудаци е в основата на „Девет разказа“ (1953), „Франи и Зуи“ (1961) и „По-горе билото, майстори. Сиймор. Запознаване“, които първоначално се появяват в „Дъ Ню Йоркър“. Публикуването на „Хапуърт 16, 1924“ през 1965 като че ли поставя и край на литературната кариера на Селинджър, тъй като оттогава той не е предложил нищо на читателската публика. В началото на шестдесетте години писателят буквално се оттегля от света в имението си в Ню Хампшър, отказвайки интервюта, социални събирания и контакти, обричайки се на отшелничеството и самотничеството на своите герои.