Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 35

— Спокойно, девойчето ми — каза той.

— Какво беше това?

— Нямам понятие, може би земетресение — предположи Уеб и се огледа. — Не, не е земетресение! — възкликна той и посочи към пустинята, откъдето преди малко бяха избягали. — Погледнете?

Над върховете на елхите се издигаше огромен бял облак и бързо си увеличаваше размерите — стремително се превърна в истинска планина и запълваше цялото небе. Като стигна височина около пет хиляди фута, върхът му започна да се разпълзява, да се разтваря, по подобие на гигантски чадър и на повърхността му избухна изкуствено слънце.

— Може би това е буря? — предположи Маги.

— Много по-лошо, много по-лошо — с труд промълви Уеб и поклати тъжно глава. — Стана поредното изместване на времето. Това, което виждаме, е истински атомен взрив.

Маги изумена зяпна.

— Мръсна работа — каза тя. — Старият главатар на бруклинците понякога ни разправяше за атомните бомби. И не ми се иска да имам нищо общо с тях... Уеб, не ти ли се струва, че изместванията прекалено много зачестиха?

— Така е, и ако не греша, съвсем не са случайни. Според мен отрядът усмирители се състоеше поне от петнадесетина парчета. Запомнете го и се съобразявайте с това.

Каза тези думи и загрижено разтърка челото си. Събитията следваха едно след друго и се наслояваха. Усещаше лека отчужденост, сякаш всичко, ставащо с него, е някак си далечно и нереално. С труд си събра мислите и продължи:

— Мисля, че останалите Усмирители са се насочили право към Хрончо. Те ще се постараят да го спрат, нали им пречи на работата с апаратурата за времето, но за това ще им се наложи да се понапрегнат.

— Да се понапрегнат ли? — повтори като папагал Маги. — А какво ще стане с нас?

. — Там е разковничето — кимна Уеб. — Засега още не съм уверен, но ми се струва, че частите на времето ще се размесват, докато продължава работата над Хрончо. Но когато се справят с него, частите ще се върнат в своето време, колкото и да е далече. Това място не изглежда зле, но представете си, че завинаги останем в тази златиста гора или безводна пустиня?

— Престани! — възкликна Маги. — Не желая да слушам това. Какво да правим?

— Какво да правим ли? — мрачно се отзова Уеб. — Трябва да намерим Хрончо и колкото по-бързо, толкова по добре.

В небето, където се разпадаше атомната гъба, се появиха множество тъмни точки, виеха се загадъчно, правеха сложни фигури, докато накрая една от тях не се понесе към земята и остави след себе си пухкава димна опашка. Уеб се досети, че наблюдава въздушен бой над града, който преди малко бе подложен на атомна бомбардировка... Но изведнъж и самолетите, и гъбата изчезнаха. Мястото им зае прозрачно синьо небе. Мозъкът му отказваше да възприеме видяното.

— Само Бог знае какво пък е това — прошепна той. — Изглежда там е много студено.

— Там пък струва ми се, е много горещо — прекъсна го Маги и посочи вдясно.

На това място небето придоби меден оттенък и се покри с кълба виещ се дим.

— Като че ли горски пожар?

— Може и да е пожар, но по-вероятно е ад — кратко отговори Уеб. — За нас няма никаква разлика. Да не губим напразно време. Да вървим — след тези думи се спря. — Чувате ли? — и на висок глас повтори: — Чувате ли?! — от което нямаше никаква нужда.