Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 36

Съвсем наблизо се раздаде рев, приличащ на грохота на локомотив, изпълнен докрай с първобитна ярост и направо биещ по тъпанчетата. Гигантското същество се носеше към тях направо през гората, без да подбира пътя си. Ревът се повтори. Приближаваше се нещо грамадно, с циклопски размери, ужасен външен вид и с височина поне десетина метра. То разтвори огромната си паст и на червения пламък пробляснаха несъразмерно големи зъби.

„Тиранозавър“ — изплува някъде от глъбините на паметта на Хилдрът, а Смиг извика от ужас и застина като вкаменен.

— Замълчете! — просъска Уеб, въпреки че никой, дори Маги, не произнесе нито дума повече. — Може да не ни забележи. — Тази надежда умря, преди да се роди.

Маги инстинктивно измъкна пистолета от пояса. Гигантският гущер долови това движение и главата му се извърна към тях, дребните зелени очички, изпълнени докрай с бяс, се впиха в хората. Чудовището набра скорост и се нахвърли върху появилата се плячка.

Мощният пистолет на Маги прогърмя два пъти и изстрелите разпръснаха храстите на няколко ярда от главата на чудовището. Смиг продължаваше да бъде неподвижен и да стиска безпомощно пушката си. Уеб трескаво манипулираше с жезъла на Усмирителите, въртеше лукообразната ръкохватка и се проклинаше, че не намери по-рано време да изучи това оръжие. Неочаквано краят на жезъла изпусна електрически заряд, който се понесе към животното и попадна в хълбока му. Тиранозавърът бе хвърлен върху стволовете на дърветата. Задните му лапи се разтвориха, а предните безразборно заудряха въздуха. Раздаде се такъв вопъл, сякаш хиляди сирени бяха полудели. След като Уеб съобрази как действа жезълът, пусна още един заряд в гущера и после се провикна:

— Да бягаме!

Приятелите му се хвърлиха към просеката и накрая и се спряха, държейки готово оръжието си. Те чуваха как агонизиращият тиранозавър мачка дърветата около себе си. Гигантските елхи се разлюляваха като перца на вятър, ревът бе като от стадо лъвове сред арената на Колизея.

— Бедното същество — въздъхна Маги. — Аз разбирам, че нищо хубаво не ни очакваше, но зрелището беше така мъчително...

Уеб се съгласи и кимна, докато Смиг ги изгледа изумен.

— Какво ви става, надземници? — попита той. — Стана ви мъчно за тази гадина? Уф, колко сте мекосърдечни! — направи презрителна гримаса и се обърна. Но веднага очите му се разшириха от удивление, а тънката ръка се стрелна към излъчвателя на пояса.

В същия миг Уеб чу стъпки зад гърба си и видя извиващата се нишка на синьобял пламък. Зарева от изумление и гняв. В гората поляните са стотици, какъв дявол го накара да избере тъкмо тази, на която Усмирителите ремонтираха Хрончо! Той се обърна да посрещне опасността с открито лице, но беше прекалено късно!

Дузина чудовища с изопачен човешки вид тичаха към него с насочени жезли, а в свободните им лапи се подмяташе плъзгавата синкава лента, с подобна на която бяха вързали Рон Дайнин. Уеб се опита да избяга, но не беше достатъчно ловък. Краят на лентата се залепи за ръката му и предизвика усещане на докосване на сух лед. После лентата стремително се обви около тялото му, силно стегна ставите, когато се помъчи да докопа своя жезъл, втора лента го обви, трета...