Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 34

Усмирителите не са хора, та да играят по правилата. Те не ще изискват и от него да ги спазва. Горилоидни зверове! Не заслужават нищо друго, освен да бъдат застреляни от засада. И все пак не можеше да натисне спусъка.

Раздаде се лек шум. От дървото падна една шишарка. Първият Усмирител удивено погледна нагоре и засече Смиг, който седеше на един клон. „Аха...“, — въздъхна с облекчение Уеб и докато Усмирителят вдигаше оръжието си, той старателно го простреля в сърцето, а след миг пусна и втория куршум в появилия се зад дърветата втори Усмирител. Отгоре се донесе звук, напомнящ писък — заработи излъчвателят на трога. Блестящият лъч се заби в тъмния силует зад дърветата.

Усмирителят, в когото изстреля втория куршум, бе само ранен. Парченцето олово попадна в рамото му, но то не бе достатъчно да спре стокилограмовата планина от мускули, нужно бе нещо значително по-солидно. С вопъл на ярост гигантът се хвърли към Уеб и в движение се прицели с жезъла. Човекът скочи на крака и хвърли безполезния люгер право в лицето на врага. Чу се тъп удар. Горилоидът се заклати. Нов удар го повали на земята.

Но гигантът продължаваше да се съпротивлява, един от яките му крачища се метна нагоре и удари силно Уеб право в сляпото око. Пред зрящите очи затанцуваха звезди и комети. Гората заподскача: Човекът се удържа на крака с усилие на волята и се зае да обработва лежащия противник. Но той ловко се извърна, хвана го и го повали върху себе си. Яките ръце се стегнаха като менгеме. Усещането бе все едно, че е попаднал в гърлото на действуващ вулкан. После полетя във въздуха — Усмирителят го отхвърли настрани и се изправи. Уеб се разяри, метна се върху врага, стисна го за гърлото и въпреки жестоките удари не отслабваше мъртвата хватка. Тъмнината го всмука в себе си заедно с болката...

Когато се съвзе, Маги силно го разтърсваше.

— Ръцете, разтвори си ръцете, глупачето ми! — молеше го тя. — Той отдавна е мъртъв!

Уеб успя с усилие да отвори едното си око. Лежеше по гръб и отгоре му тежеше огромното тяло на горилоида. А когато пусна шията му, гнусната муцуна на врага безволно се отпусна надолу.

Маги застана на колене до него.

— Ама че характер имаш! — произнесе тя и Уеб с удивление забеляза, че тя плаче. — Отначало ни заповядва да не стреляме близо до него, после се впуска в ръкопашен бой с най-якия бабаит. Защо не го остави на Смиг? Той щеше да се погрижи за него не по зле от тебе?

Уеб бутна от себе си мъртвото тяло и заопипва собственото си. Не откри нито една счупена кост, което бе просто невероятно, но радостно откритие.

— Смиг ли? — запита той. — Та неговата работа бе толкова много. Да очистите всичките тези горили на вас със Смиг ви е нужно цяло денонощие.

Маги учудено го изгледа.

— Какво значи — всички? — недоумяващо запита тя. — Бяха само четирима. С един се справи Смиг, с още един — аз, а ти с двама.

— Четирима? — не повярва на ушите си Уеб. — Тогава защо... — и се запъна, земята под краката му се разлюля.

Той залитна и се хвана за Маги, която сама едва успя да запази равновесие.