Читать «Когато времето полудя» онлайн - страница 17

Този път щастието го напусна... Раздадоха се викове. Пореден изстрел. Избухването бе съвсем близко. Взривната вълна го пое и заедно с капките разтопен камък го хвърли на земята. Паважът се разтвори под него, той трескаво зашари с ръце да се задържи за нещо, за секунда успя и...

— Каква гадост! — изруга, пръстите се разтвориха и полетя в черната бездна.

Свести се под купол на зловещо червено небе. Лежеше по гръб. Мъчително искаше да пие. Огън прегаряше тялото му, а съзнанието се подмяташе от вълните на кървава мъгла. От палещите небеса към него се протегна изкривен уродлив пръст, с научна цел го натисна по гърдите, а писклив глас посъветва:

— Пребъркай му джобовете, Тим. И не се бой, мъртъв е като дядо ми, бог да го прости.

Бълнуванията се пръснаха като сапунен мехур. Застена и отвори очи. Над него, зяпнало се бе навело грозно джудже. Удивлението на лицето скриваше глупостта на алчните му очи.

— Вода! — изстена Уеб. Джуджето се дръпна.

— Та той е жив, Кронер — промълви то и в гласът му се настаниха нотки на обвинение.

Сбръчканото лице на спътника му се мярна пред замъгления поглед на Уеб. Още един чифт очи се впиха в него.

— Гледай ти, сякаш е наистина жив? — подозрително каза вторият.

— Вода! Моля, вода! — прошепна Уеб. — Помогнете ми.

— Да има да вземаш! — заскърцаха джуджетата и от страх се дръпнаха настрани. — Както виждаме ти си трог. Ако те спасим, ще ни се отплатиш със зло. — И те побързаха да избягат, шумейки с дребните си криви крака като мишки.

Цветът на небето беше направо непоносим. Затова пък слънцето наистина се виждаше. Уеб се закашля тежко и същевременно забеляза, че се намира в дълбок ров. Колко време бе пролежал така, не успя да прецени. Потърси с очи двамата дребни парцаливци, но и от тях нямаше и следа.

Очите сами се затваряха, когато чу познатите стъпки — джуджетата се връщаха, а до тях някой мощен и едър уверено вървеше. Върху лицето на Уеб падна сянка. Той извърна глава. В полезрението влязоха груби ботуши, явно част от военна униформа. Над тях мек и неизразителен глас благоволи да произнесе:

— Ти си много издръжлив трог?

Уеб откъсна очи от ботушите и погледна нагоре — над него се извисяваше човек във военна униформа, запасан с ремък, на който се поклащаше манерка.

— Вода! — хрипливо помоли Уеб и си облиза устните.

— Искал да пие — разсмя се високият мъж. Приседна до Уеб и поднесе манерката към устата му. Водата бе топла, но вкусна. Уеб пи жадно, докато човекът каза: — По-бавно! Ще се убиеш. Остави тази работа на нас.