Читать «Блудния син» онлайн - страница 185

— Обезпокоих ви — извини се той, — но дойдох, понеже знам, че много държахте да разговаряте с моите поверени, хер апелативен съветник. Това са хер и фрау Хендшел.

— А, още една чудесна изненада! Настанете се, моля! — покани ги отзивчиво съветникът.

В миг три стола бяха преместени до трапезата. Арнд веднага зае място, без да се стеснява. Съветникът отиде до двамата старци и каза:

— Нали ще имате добрината да динирате с нас?

— Това означава „обядване“, нали? — попита въглищарката.

Съветникът потвърди усмихнато и посочи столовете. Хендшел се настани, но жена му още се колебаеше.

— Стой! Първо трябва да си оставя някъде кошницата! — каза тя. После даде наставление на слугата: — Сложете я там на канапето! Макар да е от коприна, няма да се изцапа, тъй като оня ден мих кошницата. Сложете при нея също шапката на моя мъж и чадъра. Доброто си е добро. Но внимавайте с чадъра. Дръжката вече не е съвсем здрава.

Слугата се подчини, макар че с мъка оставаше сериозен. А тя се настани с достойнство на стола и се обърна към съветника с любезните слова:

— Ама не беше необходимо точно сега. Можехме да почакаме. Имаме време.

Слугата сервира пастет от гъши дроб с един поднос. Тя си взе малко и посъветва после мъжа си, който седеше срещу нея и при когото слугата сега отиде:

— Не е необходимо да избираш най-голямото парче! И остави малко! Така е изискано!

Едно мигновено прокашляне бе удостоверение, че присъстващите изключително добре се забавляват. Всички очи се отправиха с благодарен поглед към детектива, който им бе доставил такава рядка наслада. Фрау Хендшел разряза парчето, опитва, опитва, поклати глава и каза после на дамата, която седеше от дясната й страна:

— Хм! Не мога да разбера какво е това. А вие?

— Страсбургски пастет от гъши черен дроб — обясни дамата.

— А, така ли! Благодаря! Има пикантен вкус. Даже мъничко прекалено пикантен или, както казваме ние горе в планините, дъхне на мухоляво. Черният дроб трябва да е бил доста съмнителен. Ама подправката затуля всичко. Да не му се вярва на човек какво може да направи дафиновият лист. Ако месото се е повмирисало, слагаш само няколко листа повече в манджата. Става по-вкусна и мирише къде ти по-малко.

— Е — обади се Хендшел, — месото, което ти слагаш в гърнето, трудничко ще стигне до спарване.

— Я стига, старо! Само не се прави на чак толкова голям сиромах! Имали сме за Коледа и по половин фунт свинско, а сега, за първия ден от Великденските празници, дори три четвърти фунт телешко. Хората не бива да си мислят, че у дома цари мизерия!

Слугата й наля вино в чашата и Арнд вдигна своята към нея.

— Наздраве, майко Хендшел!

— Да благослови Бог, хер Арнд!

Отпи малко и каза после:

— Е, и това не го познавам. Хвойнова ракия не е, с кимион също не, анасонлийка пък изключено!

— Жено, какви ги приказваш! — подвикна й Хендшел през масата. — Та това е вино! Е-ех, хер апелативен съветник, добре си живуркате вие! — обърна се той сега към съветника. — Даже в делничен ден — вино! При нашия главен лесничей то се появява на масата само по големи празници.