Читать «Блудния син» онлайн - страница 183

— Седнете, моля! — подкани той. — Та вие идвате отдалече, трябва да си починете.

— Е, краката ни са стари, наистина, но няколко минути все ще изтраем прави.

Тя размахваше ръце насам-натам, сякаш се канеше да зашлеви някого.

Арнд се усмихна добродушно и каза:

— Радвам се, че приехте моята покана. Хер Фон Харсдьорфер желае да разговаря с вас, а аз ще ви придружа, за да ви подкрепя малко, ако се наложи. Съветникът в Апелативния съд е образован мъж и за вас ще бъде удоволствие да побеседвате с него. — Той се подсмихна леко и продължи: — Знаете, че аз участвах в преследването на престъпника Науман. Ето защо ще се радвам, ако днес мога да ви се отблагодаря за помощта. Без вас, скъпи хер Хендшел, навярно още дълго щяхме напразно да издирваме истинския Крал на контрабандистите.

Двамата старци се смутиха и не намериха думи за отговор. Тогава въглищарката се сети за своята кошница и възкликна:

— Ние също искаме да ви се отблагодарим, хер Арнд, понеже сте толкова любезен с нас. Донесохме ви нещо.

— Нещо хубаво! — отбеляза старият, като направи движение с ръка и така разтвори уста, сякаш се канеше да нагълта четвърт говедо.

— Да, нещо изискано! — прибави тя с многозначително кимване.

— Е, ами хайде покажете го тогава! — подкани Арнд любопитно.

Тя отвори кошницата и извади черния овесен хляб.

— А-а, истински планински хляб! — възкликна той, ала старата го прекъсна бързо:

— Но не за вас, а за нашия братовчед вахмистър Ландрок. За вас е предназначено това тук!

По време на своите приказки тя извади от кошницата един бял пакет.

— Ето! — каза гордо. — Вашето любимо ядене!

Арнд поклати объркано глава.

— Моето любимо ядене? Хм-м, аз имам много!

— Но едва ли толкова любими като тоя кашкавал! — усмихна се старата. — Увих го в носната си кърпа, ама няма защо да се гнусите, само два пъти съм се секнала в нея — на сватбата навремето. Оттогава си стои чисто изпрана и неупотребявана. Аз именно през целия живот съм навикнала на чистота. А сега да я разгърнем!

Тя отви кашкавала от носната кърпа и го поднесе триумфално на Арнд.

— Е, какво ще кажете?

Детективът се дръпна стреснато назад. Тя го сметна за радостна почуда и продължи:

— Нали? Кашкавал за рендосване и толкова голямо парче! Сигурно не сте си го и помислили?

— Действително не — призна чистосърдечно той.

— Барем петгодишен! — провикна се възторжено тя.

— Толкова стар? — запита Арнд, вече паднал духом.

— Да. Виждате, че е прозрачен като рог и твърд като камък! Ама нищо не вреди. Вие, изглежда, имате много здрави зъби. А имате ли също здрав стомах?

— Надявам се — отвърна още по-обезкуражено.

— Е, така трябва, защото такива превъзходни кашкавали тегнат като олово в стомаха — заяви старата. — Четири-пет дена не може да го смели човек. И това му е хубавото, че помага и икономически. Който има четвърт фунт такъв кашкавал в стомаха си, може да изкара половината седмица без нито хапка нещо друго. Само много вода трябва да пие, защото кашкавалът трябва да се размекне, преди стомахът да може да го смели. Това парче ми беше единственото, ама аз го донесох за вас, понеже толкова много го обичате.