Читать «Блудния син» онлайн - страница 187

— Мога ли да го изсипя — попита тя — в ей тази чиния?

— Да, направете го — съгласи се съветникът, който все още не знаеше какво възнамерява жената.

Тя извади хляба от кошницата, остави го временно настрани и изсипа ябълките в чинията. Всички приближиха любопитно.

— Какво всъщност е това? — попита домакинът. — Печени ябълки?

— Да, но дивачки — осветли тя. — От дива ябълка! Хубавичко свиват небцето. Ябълките са отпреди двайсет години и лежаха в шапката на моя мъж.

Съветникът завъртя комично очи.

— Ah, quelle delicatesse! — възкликна той. — Но каква цел преследвате по-точно с тези диви печени ябълки?

— Подарявам ви ги — отговори мама Хендшел. — Та нали вие навред разпращате хора за такива ябълки, а вече не можете да се снабдите ни с една!

— Какво? Разпращам хора навред? — попита домакинът слисано. — Кой ви го каза?

— Цялата страна го знае! — отвърна тя.

— А, сега наближава разрешението на гатанката — пошегува се Арнд. — Цялата страна знае, че съм побъркан на темата стар, вкоравен кашкавал. И цялата страна знае, че вие, хер съветник, разпращате хора навред за диви ябълки!

— И си е така! Хер съветникът се нуждае от ябълките заради своята болест. Отварата трябва да събере онова нещо, иначе хич няма да може да говори.

Домакинът поклати глава.

— Няма да мога да говоря? Я си развържете езика! Каква болест имам?

— Е, цепната горна устна — каза тя несмутимо, сякаш се касаеше за най-естественото нещо на света.

— Цеп…?

Думата му заседна в устата.

— Да, подкожно цепната горна устна!

— Подкож…?

— Тя се казва и другояче. Вие страдате от скрита заешка уста.

— Заеш…! Подкожна, скрита! Цепната горна устна! Заешка уста! И затова трябва да пия настойка от диви ябълки? Сокът събира скритата цепнатина, добра жено?

— Естествено, така е! — потвърди тя със смъртна сериозност.

В залата беше станало тихо както в откритата природа пред буря. И сега се започна, разрази се гръмък кикот, в който се включиха дори дамите. И най-удивителното беше, че двамата въглищари се смееха с тях! Когато вълната на веселието поулегна, Андреас Хендшел чукна лекичко апелативния съветник Фон Харсдьорфер по рамото и каза:

— Скъпи господине, не ми се сърдете! Вие сигурно си мислите, че ние сме двама съвсем изкуфели стари хора?

Харсдьорфер поиска да протестира, но Хендшел го прекъсна, подсмивайки се:

— Вие имате един племенник, който е съдебен лекар, доктор Харсдьорфер. Той ни върза тенекията с печените ябълки и кашкавала, но един мил роднина в столицата ни отвори очите за заблудата. Вие чудесно се забавлявахте с нашето невежество, а ние тайно — от слисаните физиономии, които хер Арнд и вие направихте, когато видяхте кашкавала и печените ябълки. Простете ми откровения език, хер съветник, не се сърдете, но „Които се смее последен, се смее най-добре!“

Сега гостите не можеха повече да се сдържат. Всички се скупчиха при стария въглищар, за да го уверят, че никой не приема лошо нещата. А съветникът каза:

— Скъпи хер Хендшел, вие чудесно ни дарихте също и с малко житейска мъдрост! Имате ли някакво съкровено желание?