Читать «Блудния син» онлайн - страница 182

— И още как! — извика старата. — След целия тоя яд с престъпника Науман през последните седмици и сцената на гарата едно такова посрещане наистина действа благотворно!

Вахмистърът наостри слух и попита стария Хендшел:

— Какво говорите! Значи вие сте онзи въглищар, който допринесе за залавянето на Краля на контрабандистите? Сега двойно повече ме радва, че сме роднини и се отбихте при нас. Ще трябва най-подробно да ни разкажете това приключение. Но преди това ще ви попитам дали бихте ми показали двете писма, които са ви довели в столицата.

— Естествено, с удоволствие, ето ти! — отзова се зарадвано старата.

Ландрок ги прочете и каза:

— Бих ви посъветвал веднага да посетите тайния полицай Арнд. Той сигурно има да обсъди нещо важно с вас. По-добре тръгнете сега, той живее съвсем наблизо.

Въглищарката посегна към кошницата си. Тогава се сети нещо и каза с важна физиономия на своя роднина:

— Впрочем ние също имаме нещо за хер Арнд. Той именно бленувал за стар, твърд като камък кашкавал за рендосване. Ето защо ние му носим точно такъв. А хер Фон Харсдьорфер страдал от подкожна заешка уста, значи ще получи от нас печени ябълки, които са толкова тръпчиви, че сигурно ще го излекуват от болестта.

— Кашкавал за рендосване? Печени ябълки? — попита вахмистърът в оставка, поклащайки глава. — Мили хора, кой ви даде тази идея?

Двамата го осведомиха. Той избухна в звънлив смях и отбеляза:

— Ама че шегаджия е тоя лекар! Но чуйте, имам едно хрумване, как бихме могли да се реваншираме…!

Няколко минути по-късно Ландрок и въглищарите потеглиха към „Маркщрасе“ 7. Там бившият вахмистър се раздели със своите роднини и се върна вкъщи. Когато старият позвъни, жена му го сръга и прошепна:

— Ей, и да направиш един подобаващ, изискан поклон! Един истински крацфус, с левия крак назад! Аз пък ще направя кникс, точно както тогава в църквата, когато пасторът изрече благословията. Хер Арнд трябва веднага да забележи, че имаме добри маниери.

— Само не бери грижа! — прошепна в отговор нейният мъж. — Моят поклон ще бъде добър. А ти се поклони достатъчно дълбоко, по-добре три цола по-дълбоко, отколкото един прекалено високо! Такива хора много държат на вежливостта.

Вратата се отвори и един слуга застана пред тях. Той съпроводи двойката до всекидневната, където се намираше Арнд. При вратата въглищарката тикна мъжа си напред. Той направи един дълбок поклон с левия крак назад, както бе искала жена му, и така я халоса с тока на ботуша над коляното, че тя приклекна на килима — беше направила зад него един дълбок кникс.

— Магаре! — навика го шепнешком. После го избута настрана и повтори своя кникс. Детективът не успя да остане сериозен. Сърдечно се разсмя.

— Вие сте довели вашата съпруга? Само така! Заповядайте, моля, настанете се там!

Хендшел поиска да се подчини и вече подгъваше колене, за да се „съедини“ с мекото кресло, когато жена му го дръпна настрана за дългия пеш и каза:

— Много мило от ваша страна, хер Арнд, много любезно, но ние добре знаем кое подобава и кое не. Няма да седнем.