Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 58

— Но какво? Какво да предадем?

— И аз искам да разбера точно това. Търся през цялото време. И още бих искал да знам, с каква цел те измислиха всичко това? Не вярвам да им е толкова безразличен резултатът от експеримента.

— Ами ако Миша е прав? Ако те са искали да ни докажат нашата безпомощност?

— Не трябва да забравяме, че когато се решавали този въпрос, те са се ръководили не от нашата човешка логика, затова — едва ли ще можем да разберем докрай защо са решили така. Но на мен ми е напълно ясно едно: в тази странна игра ние трябва да спечелим поне няколко точки. Ние с Миша търсихме робота, но безуспешно. А сега той ни трябва повече от всякога.

— Искаш да го използуваш като хранилище на информация за онези, които ще дойдат тук след нас?

Физикът кимна.

— Може да го е постигнала съдбата на шлюпката?

— Не мисля. Едва ли те се интересуват от нашите механизми. Освен това, ти самият каза, че те са напуснали планетата до края на експеримента. А ако ние заложим информация в робота, експериментът ще продължава и дори след като ние напуснем сцената…

— Засега няма какво да се заложи в него! Ние нямаме никаква сериозна информация.

— Да… Прав си… Но нали тук, на тази планета, е имало хуманоидна цивилизация или поне нейни представители. И ако информацията, която предадоха на теб, е вярна, именно тук те са се учили да управляват материята. Все някакви следи трябва да са останали. Ако имахме транспорт, поне един малък всъдеход от планетния комплекс, но и него не можахме да сглобим…

— Аз мога да ти направя всъдеход, дори звездолет, само че това ще бъде играчка, макет. Вече опитвах.

— Знам.

— Знаеш?

— Да, видях как искаш само с един мах да се справиш с нашия „ИЗ“.

— Може би знаеш и защо не успях?

— Ти и сам знаеш защо.

— Чакай! Тогава трябва да се започне от малкото, от някои части, детайли, всички ние заедно бихме могли да си спомним! Та нали знаем всичко за неговите системи! Знаем къде е разположен всеки винт! Трябва да се изготвят отделните части, а после те да се сглобяват в по-сложни! А ти ме караш да правя някакви идиотски упражнения!

— Дори да беше възможно, целият ни живот не би стигнал за това. Но е невъзможно. Ето например, генератора на защитното поле, едно доста просто устройство, всъщност един многопластов кондензатор, наистина пластовете са разположени в пачки през половин дължина на алфа-вълните, за да се получи интерференция. Ти помниш ли дължината на тези вълни?

— Е, приблизително…

— А пък си държал при мен зачот. Аз ги помня с точност до хилядни части на ангстрьома. Ти можеш ли да си представиш в натура величина, която е равна на един ангстрьом? Не можеш. Дори не се опитвай, тя е прекалено абстрактна за твоето съзнание, защото е недоловима за човешките сетива.

— Нали тези пачки се правят в земните заводи?

— Да, но дори контролът на тези процеси е достъпен само за автомати. Човекът е прекалено грубо устройство.

Чу се продължително изскърцване и глух метален удар. Точно пред тях спря кабината на подемника. Вратата се отвори и на площадката изскочи Кибернетикът.

— Ето къде сте били!… Според мен, ние никога няма да намерим робота и утрешното търсене няма смисъл.