Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 56

В клисурите свиреше студен вятър. Върховете на близките планини хвърляха в краката на Райков странни сенки. Практикантът легна по корем върху малката каменна площадка, върху която току-що се беше приземил, и дълго остана неподвижен, заслушан в свиренето на вятъра.

От тези униващи звуци, които сякаш подсилваха самотата, той се чувствуваше още по-зле. После изведнъж стана, огледа се, намери подходяща скала и затвори очи… Светът наоколо престана да съществува за него. За секунда дори му се стори, че съзнанието му всеки момент ще остане без контрол. Но той успя да се овладее и с пределна ясност си представи, че скалата изчезва и на нейно място се появява земен звездолет, техният „ИЗ-2“, появява се такъв, какъвто го беше запомнил Практикантът в онова студено зимно утро преди старта, с разноцветните линии отстрани, с ярко проблясващите сигнални светлини…

Всичко излезе същото… И шарките, и цветните петна на сигналните светлини, и направената доста точно скулптура на звездолета в истински ръст, един не лош паметник от базалт. Доста прецизен паметник, с ажурено преплетени антени и хищните дупки на дюзите на спомагателните реактори… Само дето люкът му не се отвори…

Той не разруши звездолета. Покри го с огромна конусовидна скала, която предварително издълба отвътре. Скрит паметник. Никой не ще го види и не ще узнае за него, но той все пак ще се издига, паметник на неговата мечта и на неговата глупост…

Постепенно животът в лагера влизаше в релси. Дните започваха да си приличат. Очевидно планетата беше изразходвала вече всичките си изненади, а голямото нещо, което сега се намираше в мозъка на Практиканта, си оставаше безполезно за тях. Те все нещо изчакваха, пазеха се, повтаряха все едни и същи, вече доста омръзнали им опити. С една дума, всички упорито си даваха вид, че още нищо не е изгубено, че основната им работа едва започва, че приетата систематизация на изследванията, стотиците чертежи, графики и формули ще им дадат нещо неочаквано.

Практикантът беше седнал заедно с Доктора в пещерата и с всички сили се стараеше да не каже нещо грубо в отговор на неговите безкрайни и благодушни разсъждения за прекрасното бъдеще, което очаква човечеството, ако те успеят да се върнат.

За късмет Физикът и Кибернетикът още от сутринта бяха отишли някъде и в лагера беше тихо.

За да отклони някак Доктора от темата за тяхното завръщане, Практикантът се опита да направи по неговите структурни молекулни формули малко нишесте. Получи се рядко и прозрачно.

Докторът внимателно го изследва с експресанализатора и в края на краищата мъжествено реши да го опита, след което Практиканта спря да го интересува повече. Цената на неговата смелост беше стомашното разстройство, което получи.

Те грешаха някъде, в нещо много важно… от самото начало. Може би трябва да се търси съвършено нов метод за решаване на задачата, а те вървят по приетия път — търсят методи за създаване на механизми. Онези, които бяха построили тази планета за контакти, със сигурност се придвижват в космоса без всякакви механизми, впрочем, за това нямаше никаква информация, а освен това самото устройство на човешкия организъм можеше да бъде непреодолимо препятствие…