Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 59

— Защо мислиш така? Та ние едва започнахме да търсим! В края на краищата, може да е спрял някъде заради някоя дребна повреда.

Кибернетикът поклати глава отрицателно.

— Ти много добре знаеш, че роботи като този сами поправят повредените си части. Те не могат да имат дребна повреда и работата съвсем не е в това. Задачата, която ни предложиха, не трябва да има решение. Ние не трябва да имаме нито един шанс, нито дори намек за решение. Никакви роботи с оставена в тях информация. Нищо!

— Откъде този абсолютен песимизъм?

— Това е само логика. Никакъв песимизъм. Те вече имат опит от предаването на управлението на материята на друга цивилизация. Едва ли искат да го повторят. Най-вероятно те, както и ние, между другото, са решили да не се намесват в развитието на други цивилизации. Космическото право ограничава контактите. Там има точка за ненамеса в развитието. Цивилизацията е твърде сложна структура и никой не може да предвиди последствията от една такава генерална намеса. Това е всичко. А по-нататък е ясно. Да ни оставят тук без помощ и без всякаква надежда би било от тяхна гледна точка неоправдана жестокост. Защо пък да не ни предложат развлечение под формата на такава една задачка? Ние ще си блъскаме главите с нея, ще се надяваме, ще търсим решение — изобщо животът ни тук ще се изпълни с един несъществуващ смисъл.

— В това, което казваш, почти всичко е безупречно.

— Какво значи „почти всичко“?

— Те можеха нищо да не ни съобщават за техните свръх способности и просто да ни помогнат да се върнем.

— А щеше ли тогава човечеството да ги остави на мира? Като се върнем, ние ще донесем новината, че в този район съществува свръхцивилизация, способна да осъществява междузвездни контакти! Че нали след всичко това тук ще стане вавилонско стълпотворение. Всички крайсери на федерацията ще се понесат насам.

— Мисля, че с техните възможности не би било толкова трудно да попречат на всякакви нежелани контакти… Но, дори и да си прав, все пак ние имаме шанс… Разбираш ли, Миша, ако ние все пак намерим изход от задънената улица, ако намерим начин да решим поставената задача, па макар и тя да няма решение от тяхна гледна точка, аз вярвам, че те ще изпълнят условията на договора и ще разрешат на човечеството да използува необикновените им възможности.

— Точно в това аз пък не се и съмнявам; вярвам, че дори предложено по такъв необичаен начин, това съглашение има за тях силата на безусловен договор и ще бъде изпълнено. Именно затова те трябва да предвидят всичко. И задачата да няма решение. Ние никога не ще можем да се измъкнем от тук. И човечеството никога няма да разбере какво е станало с нас. Ето ви единственото възможно решение. Друго няма и да има.

Възцари се пълно мълчание. В тясното гърло на клисурата полъхна първият вятър. Вечер тук винаги излиза вятър. Той носи плътни облаци прах и като се блъска в каменните стени, ги посипва с дебел сив слой, който скрива всичко… Когато тях вече няма да ги има, вятърът много бързо ще заличи всичко. Дори следите им, дори спомена за тях… Неизвестно защо, Райков си спомни следите, оставени от него и от Физика за първи път на тази планета… Ако Кибернетикът е прав, тогава всичко е безсмислено. Те няма да имат дори някаква надежда. Не можеше да се съгласи с това. Никога не би могъл. Нещо не беше наред. Кибернетикът извади някакви парчета и ги запокити настрана.