Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 60

— Докторът е зле. Започна да повръща.

— Не биваше да яде това лепило.

Няколко секунди Райков неразбиращо гледаше Физика. Нещо ставаше с него, в този момент, нещо много важно… Смътно проблясваше някаква необходима, много важна за тях мисъл, той го чувствуваше, но по никакъв начин не можеше да я улови.

— Докторът ме помоли да направя нишесте. Дори написа структурната формула на молекулата. Беше много сложно — да си представиш в пространството такава схема… Ние непрекъснато търсим някакви сложни решения: колкото по-сложна е задачата, толкова по-сложно решение… И този път не води доникъде. Ето например, нишестето… Ние го синтезираме с помощта на най-сложни автомати и поточни линии, а в природата някаква си нещастна клетка само с едно-единствено зърно хлорофил и няколко молекули въглероден двуокис съвсем просто извършва този толкова сложен синтез. А ако усложним задачата още повече? Опитайте се да накарате всички автомати, цялата кибернетична техника на Земята да сглоби един-единствен зародиш на растение! С това те вече не могат да се справят. А природата в това време конструира от сложни по-сложни и по-изкусни системи с предварително зададени параметри по някакъв неуловим, пределно прост начин! Взимат се две клетки, сливат се взаимно — и ето, зародишът е готов!

— За този „прост“ път са били необходими милиони години еволюция.

— Какво от това? Аз говоря за резултата, за самия процес, той е прост и пределно резултативен. Значи, начинът за решаване на някакъв сложен проблем не трябва непременно да бъде по-сложен от самия проблем. Значи, има някакъв друг, неочакван, неизвестен за нас път…

Физикът с интерес гледаше Практиканта.

— И отдавна ли ти идват наум такива мъдри мисли?

— Чакай! Това е важно… Ами ако точно това е трябвало да разберем сами, без подсказване от тяхна страна, преди да… Ами ако точно в това е смисълът на експеримента? Та нали всичко най-сложно винаги е заложено в най-простото, това е диалектика!

— Ти какво, да не би да ни изнасяш лекция? — възмути се Кибернетикът, който изумено слушаше до този момент дългия монолог на Практиканта, не много приказлив обикновено.

— Ама не, моля ви, не! Сега ще ви обясня. Та това е… Имаш ли бластер?

— Бластер? Какво общо има бластерът. За какво ти е?

— Сега ще разберете. Сложи го, моля те, на най-висока интензивност. А сега, гледайте.

Практикантът се извърна и тутакси направо върху пясъчното дъно на клисурата започна бавно да се издува огромен балон от разтопен пясък. Преди още да се разпръснат облаците дим, те видяха, че там се е образувало гигантско яйце от разтопен кремък. Стените му потрепваха, сменяйки формата и очертанията си, подчинени на налягането на полетата, създадени от волята на Практиканта. После, почти веднага температурата спадна, димът се разпръсна и те видяха едно абсолютно прозрачно празно яйце, разположено върху потъмнялата от сажди напречна десетметрова площадка.