Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 55

Всички седяха с вкаменени лица, безсилни да повярват, безсилни да разберат значението на това, което беше станало.

Само Физикът стана, приближи се и сложи ръка на рамото на Практиканта.

— Внимавай, Дима. С това нещо трябва да се действува много внимателно. Представи си, че на гърба си имаш раница с атомна бомба, само че, това е още по-опасно.

ГЛАВА VIII

През тези дни видът на лагера много се промени. На мястото, където започваше пещерата, с разрешение на Физика, Райков махна част от скалата. Образува се широка тераса. След това той свърза терасата с дъното на клисурата чрез малък подемник. За изготвянето на този примитивен механизъм бяха необходими цели четири дни. Пещерата също беше разширена, появиха се някои каменни мебели. Превръщането на едни материали в други беше строго забранено от Физика, който се опасяваше да не започне неуправляема верижна реакция. Най-лесно ставаше преместването на отделни маси и промяната на тяхната форма. Направо върху терасата от останките на оборудването на шлюпката и планетния комплекс израсна импровизирана лаборатория.

Измененията веднага потвърдиха, че при всяко въздействие върху материята изчезваше част от нейната маса. За всички „чудеса“ материята плащаше с вътрешната си енергия. Как точно ставаше превръщането на масата в енергия, те не можаха да установят, не им достигаше точността на измерванията. Очевидно преобразуването ставаше на нивото на вътрешноядрени процеси.

През следващите дни започнаха изморителни занятия по сложна система, разработена от Физика. Трябваше много внимателно да се изяснят границите на възможностите на Практиканта, едва след това можеха да си направят някои окончателни изводи и да се разработи план за по-нататъшно действие. Почти веднага стана ясно, че е възможно да се възпроизведе като материал само онова, което имаше съвършено точен модел в мозъка на Практиканта. Получаваше се копие на този фотомодел и нищо повече. Колкото по-сложен беше моделът, толкова по-трудно беше да се задържат в един момент всички дребни детайли и толкова по-лошо и грубо беше изделието.

С всеки изминат ден крайният извод ставаше все по-ясен и все по-открито и несдържано изразяваше своя протест всеки един от участниците в експеримента.

— Значи, тая слуз всичко е предвидила — каза веднъж Кибернетикът, — нямаме избор, нямаме и изход.

— Да. Изглежда, те са решили, че телекинезата е безполезна за човека. И няма да ни пуснат оттук. Прекалено много знаем вече… Ако се беше запазила корабната библиотека! Но не, дори и тогава… Човешкият мозък просто не е в състояние да фиксира в паметта си едно достатъчно сложно устройство с всичките му материали на молекулярно равнище.

Вечерта, изморен от безполезните теоретични спорове, Практикантът отлетя в планините, без да поиска разрешение от Физика. Сега почти всяка негова крачка ставаше със специално разрешение. Онова пълно отчуждение, от което той толкова много се страхуваше в началото, не настъпи, но и това, което чувствуваше в сегашното си положение, беше напълно достатъчно, за да изгуби душевното си равновесие.