Читать «Планета за контакт» онлайн - страница 54

Практикантът почувствува, че устата му пресъхва от вълнение и замълча. Мълчаха и те, и тримата… Гледаха го и мълчаха. Дори Физикът не му се притече на помощ. И тогава с прегракнал и пресипнал глас той им каза всичко на един път. Най-главното. Сигурно такова чувство изпитва човек, който се хвърля в дупка, направена в леда.

— Те вече дадоха на човечеството своя дар. При едно условие. Ние сами трябва да намерим начин да го предадем на Земята.

— Обясни, моля те, по-ясно — много тихо го помоли Физикът.

— Да, Дима, постарай се — поддържа го Докторът.

— Нарочно ли се бавиш? — не много учтиво попита Кибернетикът.

— Сега ще се опитам да ви изброя условията. — Той закри за секунда очите си с ръка, за да се съсредоточи по-добре. И когато започна да говори, неволно премина на чужд, несвойствен за човешкия глас тембър, с който обикновено говореха корабните автомати.

— Те ни оставят сами на планетата. Предават на един от нас способността да управлява материята и чакат да видят какво ще излезе от всичко това, без да се бъркат повече в нищо. Ако по някакъв начин ние успеем да се върнем и да известим за това Земята, ние ще докажем с това… как да кажа, способността на земните хора разумно да се разпореждат с техния дар. И тогава те няма да възразяват да бъде предаден на цялото човечество или на отделни негови представители — както реши нашата цивилизация. Съществува някакъв начин тези способности да се предават от един индивид на друг, но как точно, не разбрах…

— Но, за да предадат способността да се управлява материята на един от нас, те ще трябва да се срещнат с нас отново! Трябва добре да се подготвим и може би ще успеем да ги убедим в безсмислието и жестокостта на подобен експеримент.

— Какво общо имат тук безсмислието и жестокостта?

— Да, защото такава задача няма положително решение — почти изкрещя Физикът.

Докторът и Кибернетикът го гледаха, без да разбират нещо. Само Практикантът кимна утвърдително:

— Значи, ти си разбрал. Сигурно и те мислят така…

— Но защо, защо? — извика Кибернетикът.

— Защото управлението на материята е възможно само в границите на нейните закони, а щом е така, човешкият разум никога не може да създаде нещо свръх онова, което знае. Представете си, че ни подарят всички автоматични заводи на Земята, но без програма. Много ли неща ще построим? Няма да можем да направим най-обикновена радиолампа. Да не говорим за кораб…

— За да се построи кораб, са необходими знанията на цялото човечество, натрупани през цялата история на развитието на цивилизацията. Нито един отделен човек не притежава такива знания и затова единствената ни надежда е да ги убедим да се откажат от експеримента — завърши Физикът.

— Това е невъзможно — тихо отговори Практикантът. — Експериментът вече започна. Те си отидоха от планетата и вече няма да се върнат до неговия край.

— Значи, както и преди, ние можем да разчитаме само на себе си?

— На себе си и ето на това…

Практикантът внимателно загледа изгасналия огън, лицето му се напрегна, намръщи се, веждите му се събраха. Най-напред се появи струйка дим, после камъните около огъня засветиха с вишнева светлина и от остатъците на изгасналите въглени изскочиха първите пламъци.