Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 8

— Не, а ти?

— Най-добре да докараме веднага ветеринар. Може да са го отровили или да са му направили нещо.

— Прав си — съгласи се Майер. — Най-добре да позвъня на Мърчисън да изпрати някого.

— Как се казваше онази служба за кучета, дето надушват наркотици?

— Коя?

— Сещаш се коя. Там би трябвало да имат ветеринар.

— Може би имат. Най-добре да позвъня и да видя какво може да се направи.

— Добре, действай. Мисля, че фотографът вече свърши с трупа. Ще трябва да го обискирам.

Майер отиде до най-близката патрулна кола, размени няколко думи с униформения полицай и посегна към радиотелефона. Карела се приближи до фотографа, който зареждаше апарата с нов филм.

— Може ли вече да му прешаря джобовете?

— На твое разположение е — кимна фотографът.

В джобовете на връхната дреха на мъртвеца Карела, откри само кутия кибрит и жетон за метро. В десния джоб на панталона имаше още един жетон за метро, ключодържател с два ключа и дванадесет долара и четири цента на монети по двадесет и пет, десет, пет и един цента. В левия джоб на панталона откри портфейл със седемнадесет долара, всичките банкноти по един долар, и удостоверение в пластмасов калъф, издадено от Школата за обучение на кучета-водачи, намираща се на улица „Саут Пери“ номер 821. На лицевата част на удостоверението бе написан на машина следният текст:

УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА САМОЛИЧНОСТ НА ДЖЕЙМС Р. ХАРИС ЖИВУЩ НА ЮЖНА СЕДМА УЛИЦА НОМЕР 3415, ИЗОЛА, И НА НЕГОВОТО КУЧЕ-ВОДАЧ СТЕНЛИ, ПОРОДА ЧЕРЕН ЛАБРАДОР.

Удостоверението бе подписано от директора на школата Израел Шварц и подпечатано в долния десен ъгъл. На опаката страна имаше снимка на Харис с кучето и бе напечатано следното:

УДОСТОВЕРЕНИЕТО ДА ПОСЛУЖИ НА ТРАНСПОРТНИТЕ КОМПАНИИ, ПОЗВОЛЯВАЩИ ПЪТУВАНЕТО НА КУЧЕТА-ВОДАЧИ, ПРИДРУЖЕНИ ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ ИМ. МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА САМО ОТ ПРЕНОСИТЕЛЯ.

Жилището на убития се намираше съвсем близо до булевард „Мейсън“. Джеймс Харис бе убит само на две пресечки от дома си. На вътрешната страна на кожения му портфейл бе забоден медальон, който Карела взе за католически. На лявата китка на Харис имаше релефен часовник за слепи. На третия пръст на лявата си ръка имаше венчален пръстен. На дясната ръка имаше пръстен на завършил гимназията Еймъри в Дайамъндбек. Това беше всичко.

Приближи се лабораторният техник. Приклекна до Карела и започна да поставя вещите на убития в кафяви книжни кесийки, да ги запечатва и надписва.

— Какво според теб е това? — попита Карела и му показа медальона.

— Не съм вярващ — отвърна техникът.

— Не ти ли се струва, че е някакъв светец?

— И да бях вярващ — отговори техникът, — нямаше да вярвам в светци.

— Свърши ли вече? — намеси се Хортън.

— Да — отговори Карела.

— Искам да му сложат пластмасови кесии на ръцете — каза Хортън на техника.

— Готово — кимна техникът.

— Утре сутринта веднага ще изпратя човек в моргата — рече Карела.

— Добре — сви рамене Хортън и си тръгна.

Карела отиде при фотографа, който правеше снимки на площада.

— Ще ми трябва някой от вашата служба да му вземе утре сутринта отпечатъци от пръстите. Ще изпратя наш човек да ги прибере и да ги занесе на службата за удостоверяване на самоличността.