Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 6

Монро също започна да се смее. Веселието им изпълни малкия площад, на който до паметника лежеше мъртвец. Карела дочу в далечината нетърпеливото виене на линейката. Черните очила на мъртвеца лежаха, счупени, до главата му. Карела се вгледа в обезобразените очни кухини. Извърна се. Черният лабрадор лежеше на хълбок на около метър от мъртвеца. До него бе приклекнал Майер. Кръвта от разкъсаното гърло на убития се бе стекла по паважа и бе напоила козината на кучето. То все още дишаше и Майер се чудеше какво да прави с него. Досега не беше имал случай с куче, изпаднало в безсъзнание.

— Какво ще го правим? — обърна се той към Карела.

— И аз това се питам.

— Това е куче-водач — каза Моногън. — Може и да е видяло убиеца. Може и да го разпиташ, ако искаш.

Монро отново започна гръмко да се смее. Моногън, като автор на остроумието, скромно изчака няколко секунди и след това се присъедини към партньора си. Смехът им отново изпълни целия площад.

Когато линейката пристигна, кучето все още беше в безсъзнание. На местопроизшествието вече имаше четири полицейски патрулни коли с въртящи се светещи лампи на покрива. Целият площад вече беше преграден. Нощта бе студена, но въпреки това започнаха да се събират хора и униформените полицаи взеха да ги подканят да си гледат работата.

— Хайде, народе, няма нищо за зяпане, движи се.

От линейката излезе санитар и затърси някого с поглед с полицейска значка. Отиде при Карела и Майер и при двете ченгета от отдела за убийства и погледна тялото.

— Да ги прибирам ли? — попита.

— Още не — отвърна Карела. — Не го е видял медицинският експерт.

— Тогава защо ни повикахте? — нацупи се санитарят.

— Можеш да почакаш няколко минути — изгледа го накриво Моногън. — Няма да пукнеш от това.

Санитарят го измери отдолу нагоре.

— Ъхъ — потвърди Моногън и поклати глава.

— Ти ли си старшият тук? — попита санитарят.

— Аз извиках линейката.

— Трябвало е да почакаш — изръмжа санитарят сухо и се запъти към линейката, паркирана на тротоара. Помощникът му вече бе отворил задната врата. Санитарят му каза да я затвори.

Помощникът на медицинския експерт пристигна след десет минути. През това време санитарят четири пъти заплаши, че ще си тръгне, с аргумента „в този град умират хора“ и Карела четири пъти му нареди да не мърда никъде. Медицинският експерт се казваше Майкъл Хортън. Беше облечен в костюм и вратовръзка, тъмен шлифер и черни кожени ръкавици. Преди да се здрависа с Карела, свали ръкавицата от дясната си ръка. След това приклекна до тялото. Полицейският фотограф зае позиция и започна да снима кучето.

— Изпипано, много добре изпипано — определи Хортън. — Прерязани са трахеята, каротидната и сънната артерия. Това е причината за смъртта. По тялото няма други рани. Вижте му ръцете. Никакви белези от нараняване при самозащита. Майсторска работа. Трябва да е използвал голям нож. Заклал го е само с едно движение в дълбочина, това не може да се свърши с джобно ножче. Чиста работа. И виж колко са гладки ръбовете на раната, не му е трепнала ръката. Я ми помогни да го обърна. — Карела приклекна и двамата обърнаха трупа. Хортън го огледа откъм гръб. — От тази страна е наред. — Придърпа яката на палтото на мъртвеца и огледа и нея. — Почти е достигнал гръбначния стълб. Я дай да го обърнем отново. — Заедно с Карела отново наместиха трупа. — Искам да му сложат найлонови торбички на ръцете, да видим какво има под ноктите. Нали не мислиш сега да му вземаш отпечатъци от пръстите?