Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 7

— Още не знаем кой е — каза Карела.

— Ще изчакам да му прегледаш джобовете — рече Хортън. — И без аутопсия можеш да кажеш, че причина за смъртта е нарезна рана на гърлото.

— Аз какво ви казах! — обади се Монро.

— Какво? — попита Хортън.

— Нищо — отвърна Моногън и се изхили на Монро.

— А кучето? — попита Карела.

— Какво куче?

— Ей това. Няма ли да прегледаш и него?

— Аз не преглеждам кучета — извърна се Хортън.

— Помислих, че…

— Не съм ветеринар и не преглеждам кучета.

— А кой ги преглежда? — полюбопитства Карела.

— Откъде да знам. От толкоз години работя в медицинската експертна служба, но никога не ми се е налагало да преглеждам умряло куче.

— То е още живо — вметна Карела.

— Тогава защо искаш да го прегледам?

— За да кажеш какво му има.

— Как да разбера какво му има? Не съм ветеринар.

— Кучето е в безсъзнание — каза Карела. — Помислих си, че ще му хвърлиш едно око, за да ни кажеш…

— Това не е моя работа. Моята работа я свърших. Дай ми да подписвам каквото има за подписване. Ще почакам, докато установиш самоличността му.

— Не знам дали фотографът вече е свършил с него — засуети се Карела.

— Ами кажи му да побърза.

Откъм линейката се зададе санитарят, потривайки ръце от студ.

— Готов ли е?

— Вижте какво — рече Карела, — чуйте ме всички. Дайте да я караме по-спокойно.

— Аз чакам от…

— Хич не ми пука колко чакаш — сряза го Карела. — Имаме убийство. Нека се държим по-спокойно, ако обичате.

— В този град умират хора — напомни пак санитарят. Карела не му отговори. Отиде при полицейския фотограф, който правеше снимки на кучето:

— Свърши ли с мъртвеца?

— Направих му само моментални снимки — докладва фотографът.

— Добре. Но снимай по-бързо — каза Карела. — Всички дават зор.

— Не съм му взел отпечатъци от пръстите.

— Медицинският експерт иска да му сложим найлонови торбички на ръцете.

Междувременно един лабораторен техник започна да очертава контурите на трупа с тебешир. Фотографът го изчака да свърши и започна отново да снима. Блеснаха светкавици, от които медицинският експерт запримига. Санитарят, изгарящ от нетърпение, отново бе отворил задната врата на линейката. Майер придърпа Карела встрани. И двамата бяха тръгнали към един ограбен склад, преди да ги изпратят на площада. И двамата бяха облечени с якета и плетени вълнени шапки.

— Какво да правим с кучето? — попита Майер.

— Не знам — сви рамене Карела.

— Не можем да го оставим тук, нали?

— Прав си.

— Тогава какво да правим?

— Откъде да знам? Най-добре да повикаме ветеринар. Ти имаш ли куче?