Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 5

* * *

Когато детективите Карела и Майер отидоха на местопроизшествието, там вече имаше една полицейска кола. Зад нея бе паркиран черен автомобил, наподобяващ катафалка. Карела реши, че е на отдела за убийства.

— Я виж кой е дошъл — рече Моногън.

— Виждам — кимна Монро.

Двамата детективи от отдела за убийства бяха застанали с ръце в джобовете от двете страни на мъртвеца, сгърчил се върху тротоара. Бяха облечени почти еднакво, с черни балтони, сиви шапки и тъмносини вълнени шалове. И двамата бяха високи и едри, широкоплещести, с месести лица и с очи, привикнали на всякакви мъртъвци — слепи и зрящи. Моногън и Монро имаха вид на биячи от гангстерска шайка.

— От десет минути сме тук — рече веднага Моногън.

— От дванадесет — уточни Монро, поглеждайки часовника си.

— Нещо се позабавихме тази вечер — каза Карела.

— Вече извикахме по радиото мъртвешката кола — вметна Моногън.

— И медицинският експерт ще пристигне всеки момент.

— И момчетата от лабораторията.

— Можеш да ни благодариш — додаде Монро.

— Благодаря — кимна Карела и погледна към тялото.

— По-мъртъв няма накъде — обясни Моногън.

— Някой хубавичко му е отворил гърлото — додаде Монро.

— Я виж гръклянът му как е цъфнал…

— Да ти се доповръща.

В града, където работеха тези мъже, присъствието на ченгета от отдела за убийство на мястото на подобни престъпления беше задължително, макар че после разследването се възлагаше на детективите от съответните полицейски участъци, оказали се на смяна. В много редки случаи, тъй като се предполагаше, че са специалисти, които могат да помогнат със съветите си, детективите от отдела за убийство даваха една или друга полезна идея. В повечето случаи обаче те просто пречеха. И тази вечер Моногън и Монро бяха попречили, защото бяха извикали линейката преди пристигането на медицинския експерт. Нощта беше студена и на никого не му бе приятно да мръзне като куче при температура около нулата. Никой нямаше да позволи на хората с линейката да приберат тялото, преди да го е огледал медицинският експерт.

— Много мразя намушкванията — сподели Моногън.

— Това не е намушкване — поправи го Монро.

— Тогава какво е? Отравяне? Човекът си лежи с цъфнало гърло и ти на това какво му викаш? Обесване?

— Това е нарезна рана — поясни делово Монро. — Има разлика. Намушкване е, когато… Дясната му ръка изведнъж се измъкна от джоба на балтона, държейки въображаема кама. — Намушкване е, когато… — юмрукът му замахна напред-назад във въздуха. — Това е то намушкването. А нарезна рана е когато… храс-храс… — въображаемата кама отново се задвижи из въздуха.

— Ако питаш мен — поде Моногън, — щом заколят човек, значи е намушкан.

— И аз така мисля — съгласи се Монро.

— Тогава какво…

— Аз ти говоря какво ще пише в аутопсията. Ще пише, че това е нарезна рана.

— Аз пък ти говоря какво ще разправям на жена си утре сутрин на закуска. Мога ли да й разкажа, че сме намерили човек, на когото са нанесли такава нарезна рана, че е пукнал? — Моногън гръмко се засмя.