Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 21

— Ще кажа на Дейвис да ти звънне утре сутринта.

— Благодаря ти.

— Ти утре на работа ли ще си?

— Утре ми е уж свободен ден — усмихна се малко тъжно Карела. — Нека ми позвъни у дома.

— Добре.

— Всичко хубаво, Сам, благодаря ти.

Карела затвори телефона, понечи да отвори кафявия плик от службата за установяване на самоличността, погледна часовника и отново надникна в телефонния си бележник. Вече беше пет без десет, но той въпреки това позвъни.

— Форт Джеферсън — каза мъжки глас.

— Вътрешен 6149, ако обичате.

— Момент.

Карела почака. След малко се чу друг мъжки глас.

— Военен архив.

— Обажда се детектив Карела от 87-и участък. Ако обичате, трябва ми информация по един въпрос.

— Капитан МакКормик говори по другия телефон. Ще го изчакате ли, или той да ви се обади?

— По-добре ще почакам.

Докато чакаше, отвори кафявия плик. Бе адресиран до детектив Стивън Карела от 87-и участък. Както Гросман вече му каза по телефона, Харис нямаше полицейско досие, бяха му взели отпечатъци от пръстите единствено защото бе служил в армията на Съединените щати. Ако някога беше кандидатствал за служба в държавната администрация, също щяха да му вземат отпечатъци. Карела не научи кой знае колко от плика. Там се съдържаше само описание на Харис, датата на раждането му и отпечатъци от пръстите на ръцете. Свързаха го с МакКормик.

— Капитан МакКормик слуша.

— Капитане, обажда се детектив Карела от 87-и полицейски участък в Изола. Ще ви помоля за помощ.

— Ами… — рече МакКормик и Карела беше сигурен, че си поглежда часовника.

— Давам си сметка, че е късно.

— Ами…

— Работата е там, че разследваме две убийства. Затова ви звъня чак сега.

— Какво искате да знаете?

— Една от жертвите е служила в армията. Ще ми трябва военното му досие.

— Такова искане трябва да се оформи писмено.

— Капитане, става дума за убийство. Нямаме време…

— Убийството в пряка връзка ли е със службата на жертвата в армията на САЩ?

— Не знам. Опитвам се да се закача за нещо.

— Хм — рече МакКормик. — Така или иначе, тук държим досиетата само на тези, които се водят на отчет към Форт Джеферсън.

— Разбирам. Трябва да позвъните в Сейнт Луи.

— Да, и издирването на досието ще им отнеме между двадесет и четири и седемдесет и два часа.

— Как мислите, има ли смисъл да им позвъня лично?

— Съмнявам се.

— В такъв случай, бихте ли се обадили вие?

— Часът е почти пет.

— Не и в Сейнт Луи.

— Дайте ми името на човека.

— Джеймс Рандълф Харис.

— Кога е служил в армията?

— Преди десет години.

— Ще се обадя. Искате ли цялата информация по досие образец 201?

— Да, ако обичате. И бихте ли им казали, че става дума за убийство и е добре да побързат?

— Да, ще им кажа.

— Бихте ли ги помолили също така да изпратят информацията направо на моя служебен адрес?

— Ще се опънат. Ще се позоват на Закона за свободата на информацията.

— Е, молбата ми няма да е в разрез със Закона.

— Те обичат да работят по установените канали. Предполагам, че ако им дам зор, ще изпратят досието в понеделник. След това ми се вижда най-вероятно да се наложи вие да дойдете в Келм Пойнт да го приберете. Освен ако намеря някой сержант, който да има път към града.