Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 19

Майер светна лампата. Хоз вдигна рязко глава, сякаш над нея бе избухнал снаряд. Пленникът му продължи да гледа собствените си ръце, скръстени в скута. Седналият на друго бюро детектив Ричард Дженеро също вдигна глава. Дженеро пишеше рапорт. Мразеше писането на рапорти, защото не беше добре с правописа. Най-мъчна му беше думата „извършител“ — дума от ключово значение за напредване в полицейската служба. Дженеро неизменно я пишеше „извръшител“, сиреч точно, както я произнасяше. Това е, защото Дженеро се беше родил в Келм Пойнт, една част от града, където хората говореха американски английски така, както жителите на Ливърпул говорят английски английски. Дженеро бе станал детектив сравнително отскоро. Успя да изкачи и това стъпалце благодарение на факта, че веднъж без да иска се застреля в крака. Или, нека бъдем по-справедливи, този изстрел положи началото на редица събития, които привлякоха вниманието на полицейското началство към Дженеро, и той в крайна сметка се сдоби с лелеяната детективска значка. Колегите му много-много не го обичаха, но затова пък майка му го обожаваше.

Даде знак на Карела да дойде и Карела се приближи към него.

— Пише се: И-З-В-Ъ…

— Знам, знам — възпря Дженеро и посочи думата в рапорта си. Този път я беше написал правилно. Значи, следващата седмица можеше да си направи устата да го произведат лейтенант. — Стив — каза той, — търсиха те, докато беше излязъл. Капитан Гросман от лабораторията. Спомена някакви нокти.

— Добре. Сега ще му се обадя.

Дженеро погледна стенния часовник.

— Каза, че ако се върнеш след пет часа, по-добре да го потърсиш в понеделник.

— Открил ли е нещо?

— Не знам.

— Кой е тоя в клетката?

— А, мой пленник?

— Чукаше насред парка.

— Това престъпление ли е?

— Това е закононарушение — рече Дженеро, след което цитира правилно съответния член и точка от наказателния кодекс на щата: — Закононарушение категория „Б“: „Умишлено излагане на обществено място на интимни части на тялото по неприличен начин или извършване на друго неприлично действие“. Хванах го на калъп.

Карела погледна към килията.

— А къде е жената?

— Избяга — отговори Дженеро. — Обаче успях да й прибера пликчетата.